Един сериал взриви всички любители на драмата, комедията и болниците по целия свят - д-р Хаус. Егоцентричен, арогантен, но също така брилянтен и надарен от бога с талант в това, което прави, персонажът на д-р Хаус плени мнозина.

В един друг сериал, далеч по-реален, но също така понякога нагласен, този в който основни актьори са футболисти и треньори, едно име се откроява от всички останали аналогично на д-р Хаус - Жозе Моуриньо. Португалецът сякаш е одрал кожата на колегата си по брилянтност и арогантност.

Разбира се, не може и да става дума за еднаквост, далеч не по-всичко си приличат, но погледнато глобално Моуриньо е футболният д-р Хаус.

Няма конкретна величина, с която да се измерят успехите на двамата - сферите им нямат нищо общо. От чисто забавна гледна точка ако приемем, че всеки болен пациент е един футболен сблъсък, тогава може би Хаус бие Моуриньо. Докато на 15 болни ексцентричният доктор не успява да разреши един (15-1), то Жозе средно статистически записва по 10 победи, 2 равни и 3 загуби в 15 мача (средно 11-4).

Докато д-р Хаус е самотен и нещастно влюбен и сякаш това допълнително го подтиква да бъде още по-гениален, Моуриньо се радва на солиден брак, две деца и както той сам казва - "семейството е преди работата ми".

Оттук нататък обаче започваме с голямата аналогия - брилянтни и арогантни.

Д-р Хаус е безумно арогантен и самонадеян, но както сам казва "арогантността трябва да се заслужи". И той я заслужава всеки ден. Разбира се, доста по-драматично от скучните дефанзивни мачове на Моуриньо.

Жозе от своя страна е не по-малко агресивен в отношенията си и както сам признава: "Трудно е да се живее с моето его, но играчите просто нямат избор." Специалния стига до там, че дори заявява в едно интервю: "Аз не трябва да контролирам Абрамович. Той трябва да ме контролира."

В същото време на терена той е може би най-успешният мениджър откакто се появи на сцената, като категорично по-успешен е единствено сър Алекс.

Докато Хаус вижда логиката там, където никой друг не е способен да го направи и с гениалните си хрумвания спасява живот след живот или пък помага на хората, които обича, Моуриньо кове титла след титла на футболния терен.

Подплатата на португалеца е желязна - 2 пъти шампион на Португалия, Купата на УЕФА, Шампионската лига, 2 пъти шампион на Англия, Купата на Англия, Шампион на Италия, Суперкупата на Италия... (Тази на Хаус сценаристите още не са я довършили (б.а. - предстои шести сезон)).

Това плюс още доста трофеи, които просто изглеждат незначителни на фона на изброените - всичко в рамките на 7 години... Наистина има още много добри футболни треньори, може би има и по-добри тактици от него, но малцина постигат тези резултати, а никой друг не е такова медийно перде, че да бъде оприличен на Хаус. Може би в нашенските "Б" и "В" групи да има някой... но там пък ще липсва брилянтност.

Жозе шокира консервативните медии на Острова, след като на първата си пресконференция като мениджър на Челси простичко заяви: "Моля ви, не ме наричайте арогантен, но съм европейски шампион и смятам, че съм специален." По-късно Моуриньо ще сподели след първата си титла с лондончани: "Имаме топ играчи и извинявам се, ако съм арогантен - топ мениджър."

В стил Хаус Жозе отговори и на нападките на Фъргюсън, че парите не гарантират титли и не се знае, дали Челси ще успее въпреки гръмките планове: "Той е прав. Парите не гарантират успех... Показах му го миналата година, когато победих Манчестър Юнайтед с Порто."

Отношението и на двамата към глупостта е идентично. Хаус е безкомпромисен с идиотите: "Аз съм докторът, който се опитва да спаси живота на вашия син, а вие майката, която се опитва да го убие. Разяснение - това е хубаво нещо."

Жозе пък на свой ред е безкомпромисен с Жесуалдо Ферейра, помощник, който Бенфика се опитва да му натресе след като го назначава за треньор: "Неговата история може да бъде оприличена на магаре, което работи 30 години, но така и не става кон."

Любопитното е, че и двамата под маската си са абсолютни реалисти, макар и да се държат арогантно и сякаш всичко е в техните ръце - "Поемам рискове, някои пациенти умират, но ако не поемам рискове ще умрат повече - така че май основният ми проблем е, че мога да се оправям с математиката", ще сподели Хаус. Моуриньо пък признава: "Едно от най-важните неща, които научих, е че когато печелиш, ти не си Господ, а когато губиш, не трябва да се смяташ за боклук."

База за сравнение има още много. Разбира се има и много разлики, но принципът на работа и на двамата е сходен - арогантност и ексцентричност подплатена с резултати.

Сигурно единият е по-гениален (Хаус), но нека не забравяме, че е художествена измислица. А другият (Моуриньо), днес започва поредната футболна година в Италия и той има достатъчно време да ме опровергае или да продължи да доказва теорията и най-вече да ни забавлява.

Александър Македонски, Gol.bg
a.makedonski@gol.bg