Вторник вечер. Тъй като ми е леко скучно, решавам, че ще гледам Дебрецен – Левски и ще дремя пред телевизора, а когато ми се доспи много съм направо готов да натискам червеното копче и да си лягам. От години гледам български футбол само по изключение/случайност, а първите страници на нашите спортни вестници само ги сканирам на бърза ръка. Обаче снощи нещо ме прихвана, комедийни сериали по това време нямаше, а ми се гледаше нещо леко, неангажиращо, евентуално смешно, но по-вероятно приспивно.

10 минути след началото на мача си биех шамари невярващ – абе, тези кога са се научили да тичат и да си подават? Че и греда удариха и то след далечен шут – нещо, което българските футболисти правят само на сватба? Да не би да са им обещали по една безплатна и безпаметна седмица в произволна чалготека?

Както би казал произволен български треньор: „момчетата тичат, стараят се, не ни достигна спортното щастие”. Ми тичаха си футболистите, малко на юруш и на мускули, ама си тичаха в правилната посока, което е добра новина и неизмерим успех за българския футбол. Лошата новина е, че други добри новини нямаше. А точно бях започнал да се навивам...

Някъде след 20-тата минута вече започна да ме обзема добре познатата при гледане на BG футбол скука, разбита само за малко от факта, че точно преди втория гол ми спря тока за кратко и това ме изтръгна от лекия унес.

После успях геройски да догледам все пак полувремето. На почивката се наплисках с вода и се подготвих психически за още 45 минути високо майсторство. Разбира се, не бях разочарован, защото наш’те момчета нападаха със свирепостта на мухи-винарки – може и да те поизнервят лекинко, но като замахнеш с ръка и бягат надалеч. Те защитниците на Дебрецен това и правеха, и го правеха с такава досада и по задължение, че чак ми стана жал за трогателните напъни на тия в синьо. А че Левски се бяха предали и нападаха за принципа и „за пред хората” е ясно, макар че лично на мен ми беше смешно как Достанич ръкомахаше като бездарен диригент две минути преди края, явно виждащ вече трите светкавични гола и обърнатия мач.

Че три гола можеха да им се вкарат на тия лимони от Дебрецен е ясно, само че е още по-ясно че нашите лимони бяха по-зелени. Някой от тях на по 60 години вече, но пак зелени, защото само слаб и некачествен играч може да позволи да го разминават както защитниците на Левски. Топката да прескочи Топчо не е новост, но от три атаки да ти вкарат 2 гола, а на третата вратаря да се хвърля като Матросов на амбразурата и да чисти геройски... би трябвало да е. Или пък аз отдавна не съм гледал мачове като този и съм позабравил кое е редно и кое не.


Радват се, защото не знаят че на маса ще ги скъсаме.

Защита в този мач Левски нямаше, нападение между другото – също, и добре че треньорът беше строил около 16 души в средата на терена, че да можем да кажем сега как Левски е контролирал мача и „само малшансът е попречил на момчетата”. Обаче и тази средна линия унгарците когато решаваха я прескачаха с лекота и стигаха до опасни ситуации. Добре, че решиха да го правят само 3-4 пъти за целия мач.

Не съм гледал изявленията след мача, които винаги са едни и същи и без това, но съм сигурен, че някой ще обясни как „ако онази греда на Сърмов беше влязла, мачът тръгваше другояче”.

Този някой ако спре да говори завинаги, би било най-добре, защото с такива глупости играчите само се навиват, че са свършили нещо си. Това върви да го кажеш, ако стане в 80-ата минута и след цял мач канонада от твоя страна. При положение, че това си остава кажи-речи най-опасното ти положение за мача, случва се в 5-ата минута и вместо да ти даде допълнителна мотивация те „сдухва” и после го използваш като оправдание, май проблемът е бил другаде. Да речем... в слабия отбор, например. Или в лошия треньор? Абе, защо веднъж някой не излезе да каже - ми слаби са ни играчите, а ръководството не се справя добре, ама така си ни харесва и правим каквото можем. Поне да е официално, един вид.

А за феновете... то за да си изявен фен на отбор от България не се иска много... акъл, така че не бих могъл и да ги похваля. Да, бяха там и викаха, защото Левски бил религия, слабост, любов, бла-бла-бла-бла. Левски, ЦСКА, Литекс, Славия и т.н. отдавна не са това, което на средностатистическия запалянко с IQ над 70 му се иска. Те са си частните бизнес-предприятия на няколко души, на които или не им пука, или ако им пука, са твърде глупави да свършат каквато и да било работа. Първото обаче е неизмеримо по-вероятно.

Да, те и големите клубове в Европа се държат от бизнесмени с много пари, но разликата е, че онези чичковци превръщат футбола в бизнес, а нашите правят бизнеса да мяза на футбол. Е то на всеки, завършил начално образование без да повтаря клас, му е ясно кое, как, и защо не работи. Останалите ходят по стадионите, възхваляват успехите и се взимат съвсем на сериозно, щом опре до любимия им отбор. Е, сигурно трябва да ги има и такива...

Лъчезар Манасиев, читател на Gol.bg