Така сме ние балканците, орисани сме да любим жарко, да мразим кръвно или както се пее в една прекрасна песен:

"Българска душа,
Можеш ли разбра,
Що се радва, що се радва.
Що не плаче, а се радва."

Сега обаче няма да пеем, а ще си говорим за футбол и малко за волейбол.

Записахме едно силно полувреме срещу Черна гора и хоп мнозина извадиха тиганите, а рибата... рибата си е все така далеч в морето, че и то морето... и то е далеч от нас.

Наистина не мога да повярвам колко много хвалебствия се изръсиха по адрес на националите ни, след като през първото полувреме защитата ни бе направена на швейцарско сирене от един 20-годишен футболист.

Вярно, Мъри си взе поука и на полувремето следвайки принципа "има човек - има проблем, няма човек - няма проблем", ни остави с един защитник по-малко в лицето на Котев, подсили атаката и нещата сработиха. Вярно създадохме много опасности, вярно играхме с дух, вярно Бербо се отпуши и вярно, Мъри ама наистина си взе поука и се закани, че повече няма да прави експерименти в отбрана.



И все пак това си остават едни 45 минути. От началото на кампанията дали ни се събират още 45 силни минути в някой мач? Второто полувреме с черногорците бе един положителен сигнал, че в Националния се работи правилно, макар и някои да го казват с много ирония - само сигнал обаче.

Сякаш твърде бързо тръгнахме с големите кошници, а не забравяйте, колкото ти е по-голяма кошницата, толкова повече могат да ти я напълнят. Хубаво нещо е оптимизмът, нека се радваме на подобни победи, но изпадането в крайности е вредно.

Защото разочарованието после ще е голямо и в изблик на балканския ни темперамент, току виж сме били шута на един треньор, който пое един изпълнен с проблеми отбор, но вече започва да запушва пробойните една по една.

И нека обърнем поглед към още един спортен форум - Европейското първенство по волейбол в Турция. "Лъвовете" са шеметни и ни носят радост след радост, а вече ги виждаме и шампиони.

Реално, шансовете ни са наистина големи. Имаме един много тежък мач с Русия, който ако спечелим на полуфинал ще играем я с Гърция, я с Франция - два отбора, които са ни далеч, далеч под класата.

Тогава остава финалът и там по всичко личи, че ще мерим сили или с Русия или със Сърбия. Вторите вече победихме паметно, а в Световната лига тази година и на първите намерихме цаката. И все пак това са само сметки.



С колегите ми, понесени от общата еуфория, вече предвкусваме каква радост ни очаква след няколко дни и все пак - нека имаме едно на ум. Пранди, към който един роден журналист презрително се обърна с "Доцента" (б.а. - прякорът на италианския специалист е "Професора"), той си знае работата и не бърза да размахва големите тигани.

Търпение му е майката. Както Анчелоти сподели преди време: "Големият урок, който научих е да бъда търпелив. Който иска да произвежда пармезан, трябва да изчака минимум една година преди всичко да стане готово за приготвянето му. Днес посяваш, жънеш след една или две години."

После радостите логично си идват и не са само инцидентни, както посвикнахме в последните години...

Александър Македонски / Gol.bg
a.makedonski@gol.bg