Един от най-добрите вратари в родния шампионат, този на Славия, Раис М'Боли, даде интересно интервю пред "7 дни спорт", в което разказа за миналото си в Олимпик Марсилия и бъдещето си при "белите".

Стражът показа сериозна класа и доста пъти спаси столичани в напечени моменти. Той разкри, че не е успял да се наложи във френския клуб, тъй като конкурент за поста му е бил Фабиен Бартез.

"От малък обичах да пазя на вратата. Първоначално играех в детски и юношески отбори от Париж. Така се случи, че ме одобриха да отида в Олимпик (Марсилия). Имах шанса с мен да работи един от най-големите специалисти в света по подготовката на вратари - Лоран Спинози."

"Попаднах в отбор, където дават отлична подготовка, особено ако си вратар. Тръгнах добре в Марсилия, започнах да получавам повиквателни за юношеските тимове на Франция до 16 и 17 години. Впрочем оттам се познавам и с Александър Барт, който сега играе за Литекс."

М'Боли сподели и имената на още няколко известни футболисти, с които е израснал: "Йоан Гуркюф, който в момента е в Бордо. Освен това съм бил съотборник и със Самир Насри, и той като мен играеше в юношеските тимове на Марсилия."

"Конкуренцията за вратарския пост беше чудовищна. Става въпрос за времето, когато в Марсилия пазеше Фабиен Бартез. Вероятно имаше вариант да бъда резерва, но аз бях млад, исках да бъда титуляр и не желаех да чакам. Затова приех възможността да отида в Шотландия."

В живота на вратаря настава сериозна промяна и той започва да сменя отборите доста бързо, като накрая се озовава в българския Славия, след като е преминал през съседна Гърция и далечна Япония.

"Подписах с Хартс, но уцелих много лош период. За половин година се смениха трима мениджъри, въобще имаше голямо текучество на играчи. Тогава се появи вариантът да отида в Гърция."

"Подписах с Етникос Пирея, а по-късно играх и във втородивизионния Панетоликос. Впрочем там, в Панетоликос, се запознахме с Павле Попара, който в момента е мой съотборник и добър приятел в Славия. Нивото на футбола във втора дивизия в Гърция не беше толкова лошо."

"Получих обаждане от Филип Трусие, френски специалист, който ме познава добре. Той работи дълго време в Африка и Азия, вероятно си спомняте, че водеше националите на Япония на световното първенство през 2002 г."

"Когато ми се обади, беше ангажиран като мениджър в отбора Рюкю от град Окинава. Не ми изглеждаше лош вариант, затова приех да отида там. Исках обаче да бъда в Европа, защото там винаги можеш да бъдеш забелязан от клуб от по-високо ниво. Затова Япония за мен беше временен вариант и в крайна сметка се озовах в Славия."

"Трансферът стана с помощта на Павле Попара, който преди това играеше в Славия. Дойдох, бързо се разбрахме и подписах договор. Оказа се, че съм взел правилното решение."

"Разбира се, Славия не е като Левски и ЦСКА, но пак е силен отбор с амбиции. Аз лично се надявам, че ще успеем да се преборим за място в европейските клубни турнири. Ще бъде чудесно, ако това стане. Мисля, че отборът е хубав и имаме аргументи да завършим на по-добро място. Аз лично съм много доволен, тъй като бях приет добре от останалите момчета."

Накрая Попара коментира и ексцентричния наставник на тима Вили Вуцов, който след всеки слаб мач, а те не са малко този сезон, е спряган за уволнение.

"Много интересен човек, изключително емоционален. Ако не е доволен от нещо в отбора, всички ще разберат. Казва нещата в очите, а според мен така е най-добре. Мисля, че с него Славия ще има успех."
 
"Умее да мотивира отбора и да предразположи играчите да дадат най-доброто от себе си. Ние тренираме здраво цяла седмица, но в навечерието на мача той умее да създаде релаксираща атмосфера .Ето затова играем свободно и без напрежение."

"Понякога успяваме, друг път - не. В събота вечерта например имахме много лош късмет срещу Литекс в Ловеч. Само няколко минути не ни достигнаха да стигнем до равенство, но и това го има във футбола."