Левски и ЦСКА вчера загубиха двубоите си от Лига Европа и са заточени на логичното си и заслужено последно място в групите. И докато за "сините" (нека не ми се сърдят техните фенове), положението е очаквано предвид състоянието на клуба, при "червените" се усеща доза разочарование, сякаш не е там мястото на отбора.

Мои колеги, голяма част от феновете също, заговориха за "спукване на червения балон". Някои по-крайни ултраси дори се бяха унесли в блажени мечти за европоходи и бяха разбудени грубо.

Според мен обаче нищо не се е спукало. Просто хората, които често се носят по приливите и отливите (журналисти и фенове), си мислят така. Никой в ЦСКА не се е надул, никой на "Армията" не се е самообявил за евробоец, че да падне тежко на земята.

След две години ходене по мъките, ЦСКА вдиша свеж въздух това лято и набра инерция - много нови футболисти + нов треньор = голям ентусиазъм.

За влизане в турнира Лига Европа "Армейците" случиха и на Динамо Москва - голямо име, но в сериозна криза. Последва победа, голяма на имена, но с малко мегдан за изводи и голям мегдан за мечти. Ентусиазмът вдигна и очакванията към националния отбор, а там видяхме резултата.


Всички помнят радостта на Спас Делев след гола му за 1:1 в Москва.

Няма нищо лошо в това хората да се радват, когато и без това ежедневието им ги смачква. Това, което ще последва обаче, е много лошо.

При първите колебливи игри, при първите загуби, огромните очаквания преминават в огромно разочарование, а то в брутални критики. Тези критики на свой ред достигат до футболисти, треньори, собственици, наелектризират допълнително атмосферата в клубовете и идва ред на прибързаните и глупави решения.

Точно по тази схема се срина Левски. Ентусиазмът от двете сравнително успешни години на европейската футболна сцена премина в унищожителна критика и глупави решения на Тодор Батков, които продължават и до днес.

Като споменахме Левски, "сините" също имат косвена вина за надутия "червен балон". В България сравнението между двата гранда е предопределено чисто исторически и е неизбежно. Точно това сравнение "донапомпа" ЦСКА.


ЦСКА - Левски 2:0. Двубой с предизвестен край.

Докато "армейците" показваха признаци на стабилизиране и тук-таме качествен футбол, "сините" дълбаеха във всяко едно отношение - футболното, административно, финансово ако щете. Контрастът бе толкова ярък, че мнозина решиха - "ЦСКА е много добър".

Всичко това обаче са обстоятелства. Истината е, че "червен балон" няма, има "медиен балон", създаден от журналистите и феновете. Вероятно, на път да бъде спукан от нас съвсем скоро. Никой в ЦСКА обаче не може да бъде винен, че е подлъгал хората и ги е разочаровал.

Любо Пенев не е обещавал чудеса. Надежди за нещо интересно и успешно имаше, но обещания не. Единственото обещание на Чичовото дойде през юли месец и то гласеше следното: "Трябват ми две години да преобразя ЦСКА".

Аналогично е и положението в Черноморец и мнозина се питат, кога ще се спука "бургаският балон"? Преди още обаче резултатите да дадат отговор, това го стори Краси Балъков:

"Радващо е, че синхронът се получи бързо. Продължаваме да играем мач за мач, без да поставяме футболистите под напрежение с високи цели."

"Може да станем и първи, но ние имаме логичен, реален и истински план, по който вървим стъпало по стъпало. Целта ни е до 3 години и половина да излезем на европейската клубна сцена."


Посланието е ясно.

Реализмът е най-добрият съветник във всяко едно начинание. Нещо, което Сашо Томов не разбираше, нещо което Тодор Батков не разбира, нещо което Наско Сираков и Боби Михайлов също не разбират.

Затова, радвайте се на футболните звезди, които акостираха в София тази есен. Когато обаче амбицията за европоходи, европобеди и еврорадости проговори, пуснете си нашият евросблъсък Литекс - Славия на запис, че да се върнете в българската еврореалност и да няма после евросълзи и евроглупости.

Не, че еврочудесата са невъзможни, но за тях освен много еврокъсмет, трябва и евромислене.

Александър Македонски / Gol.bg
a.makedonski@gol.bg