Червеният цвят е символ на живота, на новото, на младостта. Това е цветът на ЦСКА, отборът, който в момента е в миманса, а само преди два месеца бе станало чудото. Август бе месец на приказки и вълшебства.

Тогава армейците караха хората да си тръгват щастливи от стадиона и да седнат след това с приятели на разбор в близкото капанче. Футболната тръпка се бе върнала на Армията след дълга и мъчителна година.

Последваха обаче дни, мачове и изцепки, които доведоха до отрезвяването, за да се стигне до падението в Ловеч и метлата на Любо. След това решение ЦСКА остана без "величия", но и без вечно мрънкащи и поркащи псевдозвезди.

Играчи, на които им дремеше за ЦСКА само в един ден от месеца - този на срещата със счетоводителката. Ритнитопковци, които вместо да прескочат от проверения трамплин "Борисовата градина-чужбина", скочиха на масите и защракаха с пръсти. Разни хора, разни идеали.

Без съмнение всеки работник си търси заработката, но точно тези "титанични" футболисти прибраха торба пари от ЦСКА, но нито за миг не проявиха и капчица лоялност към клуба, който ги извади от нищетата. Защото, ако не беше ЦСКА, сега тези деветимката щяха да са световно неизвестни.

Единият още да си рита във Вихрен, колегата му по чашка, тоест защита, да трамбова терените в Симитли, а Лимона да си брои стотинките в Ботев. Маркиньос не само бе изваден от калта в Петрич, но и спасен лично от Любо Пенев да не бъде линчуван от феновете на червените през лятото. За Иван Караджов, Давид Силва и Светльо Петров изобщо няма смисъл човек да си губи времето.

И накрая да споменeм нещо за "лидерите" Кирил Котев и Йордан Тодоров. Кирчо го видяхме що за играч е в световната квалификация с Черна гора, а за Данчо Т. каквото и да се каже (в отрицателен аспект), ще е малко. Като се започне от един тъч, коствал на ЦСКА милиони евро, за да се стигне до "талантът" му вечно да създава интриги и сплетни в съблекалнята.

Радетел за права при Лупи Томов, но по-нисък от тревата при Васил Божков. Това е само малка част от истината за тази "великолепна" пиянска деветка.

Браво, Любо, похвално решение! Дано сега шефовете на ЦСКА окончателно изритат пиянките и мрънкащите "звезди". Това е пътят. Гониш лекетата, но спасяваш отбора. Дори ЦСКА да запише само загуби до края на полусезона, истинските армейци ще аплодират Пенев и Титан, и още повече ще заобичат тима, защото той ще е по-близо до сърцата им.

Определено отборът в Ловеч не е на онези невероятни червени фенове. Те искат да гледат бойци и мъже, готови на всичко за победа.

Колективът, младостта и желанието за изява ще са основните козове на новия ЦСКА. Слабите места са кристално ясни - къса резервна скамейка, неопитност, несработеност между отделните звена, най-вече в защита.

Погрешно е обаче да се правят крайни изводи за моментното състоянието на отбора, защото този клуб е религия и е излизал от много по-тежки кризи и падения. Пенев изказа философията си  - "Искам войници и мъжкари, които да ми вършат работа"!

Това е истината, всичко друго е чудо за три дни или звезда за три дни. Защото още през пролетта Сектор "Г" ще аплодира новите си любимци и дори няма да си спомня имената на щракащите с пръсти червени "гъзета".

Георги Пешев, Gol.bg