Има един несправедлив закон на пътя, че колкото и да си внимателен зад волана, не знаеш кой стои срещу теб, колко е пил и на какво е способен. Заради безумието на пишман-шофьори, пияници и най-обикновени самонадеяни кретени с купени книжки, всяка година загиват стотици хора.

Уви, във футбола ни се забелязва същата тенденция. Смъртен случай още няма, макар и този сезон да бяхме близо да видим такъв - случаят с Иван Найденов, който в средата на септември едва не бе изкормен от бранителя на Несебър Атанас Рибарски. Момчето сега живее без един бъбрек, а кариера като футболист за него е само блян.

Заради безумието на пишман-футболисти, пияници и най-обикновени самонадеяни кретени на терена нищо чудно някой ден да видим още някоя прекратена кариера. Чудя се, къде ви е мозъка бе господа футболисти? Има ли останало от сивото в главата или всичко сте го изпили и профукали на покер? Или пък по к*рви...

Ще кажете, грешки стават, не са внимавали достатъчно, не само в България е така. Всичко това е вярно. Когато напрежението е голямо, битката е за всеки чим, случва се някой футболист да сбърка, да влезе грубо. Не бива мъжката, здрава игра да се погубва. И не само в България е така, наистина. Има редица случай за счупени крака, има и директни смъртни случаи на терена, всичко се случва. Особено в Англия.

Разликата обаче е, че има и момент на осъзнаване. Когато във Висшата лига на Острова някой извърши брутално нарушение и получи червен картон директно се отправя към съблекалнята, без излишни коментари, дори и съдията да е сгрешил. Ако помните случая с Едуардо, тогава неговият касапин Мартин Тейлър дори го посети в болницата и публично му се извини. Разбира се, има и изключения.

Дори и на терена, футболистите влизат грубо, но после не се разправят, защото знаят, че са допуснали грешка. Мъжката игра изисква да се бориш за всяка топка, а мъжеството да си признаеш грешката.

Това, което ме потресе през този полусезон е, откровената тъпота, с която част от българските футболисти реагират в подобни ситуации. Освен бруталния случай с Иван Найденов, сега се сещам за още два подобни.

Първият е с Радостин Кишишев в мача с Левски (2:2). Този така коментиран двубой, след който реферът Николай Йорданов бе разпънат на кръст. Тогава през първото полувреме опитният бранител на Литекс влезе с бутоните в гърдите на Жоазиньо, получи жълт картон и после като подивял селянин оспорва решението. Дружките му също. А уж е опитен играч, видял е две и двеста по терените...



Най-накрая през второто полувреме беше изгонен, за удар с ръка без топка. Какво последва ли? Спорове, заплахи, ругатни. Манталитет му казват на това.

Вторият случай е пресен, чак топъл. Черно море - Левски 4:1. Този случай ме провокира да пиша. Минутата е 14-та, а Юсеф Рабех влиза с бутоните в гърдите на Герасим Заков. Футболистът не може да помръдне, реферът тръгва да вади картон, а половината тим на "сините" го обгражда. Ама как ще им вдига картон? Не знае ли кои са? С какъв ум?! Останалите съдийски отсъждания в мача не засягат темата.

Според вас, Рабех дали ще отскочи до болницата да види Заков?

И в двете ситуации футболистите изобщо не осъзнават какво са направили. Това е като да караш със 100, да пометеш пешеходец и като дойде КАТ да псуваш полицаите защо ти пишат акт.

Груба игра винаги е имало, гаменски прояви също. Но такава липса на спортсменство и елементарни човешки инстинкти за самосъхранение и опазване здравето на другия, никога не е имало.

Чувство за безнаказаност. Това е терминът, който психологията използва за подобни казуси. Уви, хората са предразположени при определени обстоятелства да развиват чувство за безнаказаност. У нас ги предразполага особено силно Законът за дребното хулиганство, който гали престъпниците, вместо да ги тикне в затвора. Колкото до футболния терен, подобни безумия трябва да бъдат наказвани не с отделни мачове, а с месеци.

България изобщо е една страна, която никак не обича да наказва. Ако бъдеш наказан, то биваш наказан не от правораздавателните органи, а от законите на джунглата и то доживот - я с белег, я със счупен крак, я с нещо по-тежко.

Мисля си, добре че български отбор не може да се докопа до групите на Шампионската лига. Ще е много жалко, ако някой роден касапин опропасти кариерата на Агуеро, Рамос, Руни, Дрогба и прочие...

Александър Македонски, Gol.bg
a.makedonski@gol.bg