Титан уволни Любо Пенев - това не бе изненада, единственото нещо, което не се знаеше с точност, бе датата. Любо е чистокръвен армеец, мъжкар, един от най-големите футболисти на червените, но това не е достатъчно, за да е добър треньор, психолог и мотиватор.

Пенев не успя начело на ЦСКА най-вече от гордост. Той не можа да се пречупи и да се отдаде на отборното и колективното начало. На моменти Любо се държеше дори и детински. Без съмнение, той е харизматичен, но истината е, че все още не е подготвен за треньор на български отбор.

Пенев нямаше тактика, умение да обръща мачове, да печели завързани двубой, да вдигне отбора в тежък момент. Джуниър притежава манталитет на победител, но той така и не успя, да възроди ЦСКА и да изкачи армейците до върха и титлата.

Въпреки симпатиите, които Пенев натрупа, грешките му натежаха. Любо започна начело на армейците, като в приказките - 10 поредни победи и първо място в класирането. Точно тогава той направи първата си грешка.

Изкара егото си на преден план - скара се с половин дузина играчи, извади Йордан Тодоров от титулярния състав преди дербито с Левски и резултатът бе показателен. ЦСКА имаше преднина от 4 точки пред сините, но им подари титлата и то по най-аматьорския начин, когато дори и най-заклетите фенове на сините не вярваха, че Емил Велев е способен на чудо, но Кокала надхитри Любо. Именно тогава Пенев изгуби част от играчите си и влиянието си в съблекалнята, което е пагубно за български отбор.

ЦСКА сътвори чудото отстранявайки Динамо. Победата с 2:1 над московчани прати армейците в групите на Лига Европа. Последва и смазващ успех над Левски. ЦСКА отново бе на върха, феновете бяха в делириум, Любо бе Супер Любо, но изведнъж дойде падението - 0:3 от Миньор на Армията и 0:2 от Литекс в Ловеч. След тези два мача Пенев направи нова грешка. Той се поддаде на емоцията - размаха метлата и разкритикува публично част от футболистите си.

Голяма, непростима грешка, като се има предвид, че не се намираме в Англия или Испания. Последва и избирателно гонене на 9 играчи, вместо на 16. "Титан" пък от своя страна вместо да измете целия боклук се опълчи на Пенев и върна издънките в отбора. Между Любо и шефовете се получи пропаст и това бе началото на края. Треньорът хвърли оставка, която не бе приета. Титан гласува пълно доверие на Любо и той остана. Може би това бе и най-голямата му грешка.

Именно тогава - през ноември 2009 г., ако Любо не си бе променил мнението и бе напуснал с високо вдигната глава, той щеше да се превърне завинаги в герой и символ на справедливост и чест, но Супер Любо остана и в последствие издуха супата на Титан.

В основата за уволнението на Пенев бяха също така неумението му да бъде дипломатичен и тактичен. Любо ще остане като положителен герой в сърцата на армейските фенове, но трябва да се признае, че резултатите, освен влизането в групите на Лига Европа, не говорят в негова полза.

Отделен е въпросът за начина, по-който бе уволнен. Тук Титан сериозно се изложи и сътвори голям гаф. Шефовете трябваше или да приемат оставката на Пенев още през ноември, или да го уволнят след последния есенен кръг. Да махнеш треньора си един ден преди зимната си подготовка, е меко казано аматьорско поведение.

Смяната на Любо е 30-ата такава в ЦСКА след 1989 г., което не говори много добре за начина на управление на клуба. Евентуалното връщане на Миодраг Йешич щеше да затвори кръга на безумията, случващи се на Армията.

Човекът, който през 2006 г. изгуби 7 точки аванс пред Левски, бе изритан след това позорно от Партизан, Отопени (Румъния), Литекс и Будучност (Черна гора), тотално щеше да затрие отбора. Въпреки това, той бе провъзгласен от другарите си по плескавица за фаворит №1 за поста на Пенев. Какъв Генерал, какви пет лева.

Вярно, Йешич направи ЦСКА шампион и записа уникални победи над Леверкузен и Ливърпул, но истината е, че той наследи от Ферарио Спасов един напълно изграден и смазан отбор с Вальо Илиев, Гай, Радо Забавник, Тиаго Силва, Емил Гъргоров, Велизар Димитров, Тошко Янчев, Христо Янев.

Йешич се самозабрави, започна дори да се сравнява с Капело и Хидинг, а след себе си остави потоп на Армията. Не само изгуби позорно титлата, но се скара с почти всеки - от играчи, до шефове и чистачи, доведе в клуба "уникални" футболисти, като Матич, Матко, Мутавчич, Ковачевич, а аверчетата му го провазгласиха за Генерал.

За непредубедените журналисти и фенове Йешич не заслужава, дори да е Ефрейтор, да не говорим пък за Генерал. Това, че няма да поеме ЦСКА, е само плюс за отбора.

Всички, които обичат клуба, се надяват, най-после на "Армията" да дойдат управленска и треньорска стабилност, а след тях и титлите. Няма обаче никакво време за губене и някои хора в ръководството на ЦСКА трябва да се събудят. Заради историята си, отборът е длъжен и трябва да достигне върха - там където му е мястото.

Георги Пешев, Gol.bg