Тазгодишното издание на Аустреиън оупън вече приключи, угаснаха светлините на “Род Лейвър Арина”, утихнаха аплодисментите в Мелбърн парк, но в съзнанието на всички приятели на тениса остана да ечи тътена от поредния подвиг на Маестрото от Базел.

Феноменът от Бининген прибави в уникалната си колекция 16-ти трофей от Големия шлем и остави далеч зад себе си в тази престижна класация величия в световния тенис като Пийт Сампрас (14), Рой Емерсън (12), Род Лейвър и Бьорн Борг (11).

Поредната титла за Роджър Федерер може би вече не изненадва никого, но със сигурност буди удивление и възхищение начинът по който швейцарецът изкачва поредния връх, оказал се колкото бленуван, толкова и недостижим за всички останали простосмъртни. 

Само преди година талантливият швейцарец бе от другата страна на прожекторите – с горчивата чаша на поражението в ръце и със сълзи на очи, загубил финалния сблъсък с Рафа Надал, но не и вярата, че отново може да стъпи на покрива на световния тенис.

“Това, което не ни убива – ни прави по-силни”, е казал Ницше, тава направи и Роджър Федерер – завърна се с гръм и трясък, спечели това, което не бе печелил до момента, покори върхове, които не бе покорявал.

Ролан Гарос, Уимбълдън, Мелбърн – поредните крепости на аристократичната игра тихо преклонили глава пред своя шампион, чийто арени не ще забравят никога финеса и лекотата с която неповторимият Федерер “рисуваше” своите победи и караше зрителите да аплодират в екстаз феноменалните му отигравания.

Щастливи са тези, които имат шанса да живеят в интересни времена – щастливи сме ние, че имаме шанса да живеем в ерата на Федерер и да станем преки свидетели на поредната златна страница от историята на любимата ни игра.

И накрая, не се сещам за по-подходящ завършек на моя скромен коментар от едно четиристишие на Джоузеф Ръдиард Киплинг, което кореспондира най-точно със постигнатото до момента от Роджър Федерер –
                                      “... Ако запълниш хищната минута
                                      с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
                                      Светът е твой! Молбата ми е чута
                                      И главно, сине мой – ще бъдеш мъж! ”    

Николай Недялков, Gol.bg