Винаги съм критикувал Гонзо открито, никога не съм го харесвал като футболист, никога не съм вярвал, че ще се справи като треньор в Левски по една или друга причина. Не харесвах опитите му да продължи с футбола тогава, когато трябваше да спре и да остави само добрите спомени в паметта на сините фенове - по същата причина не харесвам и Йовов, но това е друга тема. Всичко си има граница.

Той все още не е добър треньор, няма нужните тактически познания, често реди състава грешно или не умее да мотивира футболистите.

С всички тези критики, Гонзо заслужава едно огромно признание - показа мъжество и чувство за отговорност след мача с Литекс. Това бе толкова изненадващо, че няма как да не бъде отбелязано... След всеки кръг е пълно с мърморковци - треньори, футболисти, босове, които живеят в някаква друга реалност и виждат проблемите си единствено чрез грешките на другите.

Георги Иванов пое пълна отговорност за резила - макар всички да знаем, че в момента Левски просто няма футболистите за нещо голямо, а за това не е виновен Гонзо. Той ясно призна: "Няма положителна промяна, няма да се залъгваме, но няма и да се отказваме." Важно е да си реалист, защото само тогава можеш да видиш какво не е в ред и да го промениш.

Освен това, няма по-мъжки и правилен начин да продължиш след тежка загуба, освен да се изправиш лице в лице с проблема. Много лесно е да се скриеш зад съдията, зад кривата топка, зад разорания терен, талибаните и земетресението в Индонезия. Но когато футболистите ти на идеален терен с идеална топка не могат да вържат два паса... някак става трудно да признаеш, че не стават и за "В" група.

Гонзо показа, че притежава едни от най-важните качества да се превърне в добър треньор. Качества, които или са вродени или най-малкото възпитани с времето - чувството за отговорност и мъжество. Ще е много хубаво тази проява да не остане единичен случай за историята.

За този път - браво!

Александър Македонски, Gol.bg
a.makedonski@gol.bg