Вдъхновени от представянето на Лео Меси, популярните в Англия блогъри Ърли Дорс, които публикуват материалите си за Евроспорт, посветиха днешния си коментар изцяло на аржентинеца. Стилът на блогърите е иронично саркастичен, но дори те бяха принудени да изкажат възхищението си от гения на Меси.

Ърли Дорс много иска да е циничен относно Лионел Меси.

Той би искал да попита откога няколко добавки и простичко засичане отблизо са посрещани с такова възхищение.

Той би искал да изтъкне, че ако Гаел Клиши бе толкова убедителен и срещу Кевин Фоули в събота, то играчът на Уулвърхямптън също щеше да е поздравяван като най-великият футболист на своето поколение.

Той отчаяно има нужда да посочи дребните несъвършенства в представянето на аржентинеца.

Иска да го обвини в егоизъм, защото отказа да подаде на непокрит играч при четвъртия гол.

Копнее да посочи, че ако първото докосване на Меси бе по-добро, още през първото полувреме той щеше да има 5 гола.

Би могъл да спекулира, че получавайки хормони на разстежа като дете, Меси е първият в света генно модифициран футболист (Ърли Дорс не е сигурен за научния аспект на нещата).

И има абсолютната нужда да попита защо хората толкова настояват да обръщат едно добро индивидуално представяне в религиозен въпрос (Дъ Сън и Дейли Мирър едновременно излизат със заглавия Меси-ята)


Но не може.


Този път, Ърли Дорс просто няма как да е сърдит на целия свят.

Ако не можеш да седнеш и да се наслаждаваш на играта на футболист като Меси във върховата си форма, тогава просто не обичаш футбола.

Ако има едно качество, което определя истински великите играчи - такива като Марадона, Кройф и Зидан, това е балансът.

Способността да променяш посоката внезапно. Да преодоляваш шпагатите. Да залъгваш съперника с чупка в тялото. Това разделя великите футболисти от много добрите. И това са умения, които Меси притежава в излишък.

Очевидно способността да вкараш четири гола за малко повече от час не пречи също.

Това беше от този тип мачове, които те карат да се чудиш защо Меси не прави същото всяка седмица. Само където той го прави.

В последните си 10 мача той е вкарал 16 гола и има 4 хеттрика от началото на годината.

Това е постигнато от трудолюбив отборен играч, чиито основни умения не са голмайсторските. Просто е абсурдно.

Преданите фенове на испанското първенство ще ви кажат, че той играе така от години. И разбира се - това е вярно. Но има разлика между това да размажеш Сарагоса и да се развихриш на четвъртфинал от Шампионската Лига.

Горе-долу по това време миналата година Ърли Дорс мърмореше, че в биографията на Меси няма много от специалните моменти. Такива, които се помнят на мига от масовата публика.

Сега той вече има два такива момента. Извисяващия се гол с глава на финала на Шампионската Лига и снощното чудовищно демонстриране на доминация на терена.

Греъм Сунес заяви, че това беше една от тези вечери, за които си припомняш и казваш "Аз бях там". Малко неточно твърдение, при положение че той говореше към телевизионната публика, която по подразбиране не е била там.

Все пак, с 65 дни до световното първенство, Меси има шансът да направи това, което направи Марадона преди 24 години.

И безспорно единственият човек, който може да го спре е самият Ел Диего, който в момента прилага уникалната си система от тактическа анархия като треньор на Аржентина.

Меси се затрудняваше в квалификациите и все още не може да разцъфне в анти-системата на Марадона.

Но малкият човек показа снощи от какво единствено има нужда, за да донесе слава на Аржентина. Той трябва само да вземе топката и да започне да тича.