От базата на ЦСКА в зимния курорт Боровец, старши-треньорът на 31-кратните шампиони Павел Дочев даде обширно интервю пред "7 дни спорт", в което говори за целите си с отбора, за лятната селекция от чужденци...

-Г-н Дочев, вече трети ден ЦСКА е на лагер на Боровец. Доволен ли сте от условията тук и как протичат тренировките?

- Засега условията са много добри. Намираме се в добър хотел, с басейн и всички останали удобства. Това ни позволява през свободното време да се възстановим и да се отпуснем. Терените, на които протичат заниманията, са в добро състояние, което е най-важното. Няма обаче да говорим за съблекалните! Те сигурно са на 30-40 години и може да си представите как изглеждат. Общо взето всичко върви по план.

- Към отбора най-накрая се присъедини и Елиот Гранден. Говорихте ли вече с него за закъснението му?

- Още не съм. Но ще проведа разговор както с Гранден, така и с Мишел Платини. Те са хората, които не са в добра форма, защото са назад с подготовката. Има нужда от допълнителна работа с тях и заради това тренират повече от другите. Това отсъствие на Елиот Гранден цяла седмица въобще не е по мой вкус. Действително ще трябва да изясним тези неща с него. Той твърди, че е имал уважителни причини, откраднали му документите. Въпреки всичко смятам, че има друг начин за комуникация.

- Привлякохте само чуждестранни футболисти. Запознат ли сте добре с техните качества? Вие ли ги искахте или идват по настояване на Емил Костадинов?

- В интерес на истината аз българското първенство не го познавам добре и не мога да кажа какви качества притежават футболистите в него. Доверих се на Емил Костадинов за чуждестранните играчи. Лошото е, че се изкривяват нещата. Не мисля, че е фатално да привличаме чужденци. Едва ли Йоан Андоне е познавал повече отбора на ЦСКА, когато е дошъл, отколкото аз го познавам. Това са нормални неща във футбола. Не го разбирам това деление на футболистите на българи и чужденци. ЦСКА е едно цяло и всички тук имаме общи интереси, без значение от коя държава сме. Отдавна вече няма граници.

- През зимата обаче ЦСКА също привлече няколко чужденци, които вземаха големи заплати, изиграха едва 4-5 мача и си тръгнаха. Не се ли опасявате, че и сега може да стане така?

- Разбира се, има известен риск като привличаш футболист, когото не си виждал. Това обаче е така и когато става въпрос и за играч от вътрешното първенство. Никога не може да си убеден, че си уцелил трансфера. Възможно е въпросният футболист да се представя отлично в отбора си, да го вземеш в ЦСКА и формата му да не е същата. Може да се окаже, че не е дорасъл психически за голям клуб с високи цели.

- В английската преса се появи информация, че нападателят на Селтик Килиан Шеридън е много близо до трансфер в ЦСКА. Това така ли е?

- Конкретно за имена не искам да говоря. Знаете, че искаме да се подсилим с още двама играчи на постовете ляв краен защитник и централен нападател. Преди да привлечем въпросните футболисти обаче, искаме да уредим Спас Делев и Борис Галчев. Все още има въпросителни около тяхното закупуване и то не е 100% сигурно.

- Каква е причината да се върнете в България и да работите тук след 18 години в Германия? Особено като се има предвид нивото на футбола ни.

- Ще е интересно за мен по време на контролите ни в Германия да сравня нивото на ЦСКА с местните клубове. Тогава ще видим разликата. Там ще имам по-голяма база за сравнение. Немския футбол го познавам наизуст. В тези срещи ще разбера докъде сме стигнали и какво имаме да подобряваме. Относно решението ми да се върна в България - единствената причина е, че в ЦСКА има много потенциал. В момента дори работим под възможностите си, някъде на около 60%. Остават още 40%, които не сме реализирали.

- Какво се е променило в ЦСКА от момента, в който си тръгнахте като футболист, досега?

- Промяната е негативна, ако говорим за стадиона ни. Като си тръгнах, "Народна армия" беше сред най-хубавите в България, а сега "Българска армия" се е превърнал в една руина. Това е тъжно. Недопустимо е такъв стадион да бъде занемарен и да изглежда в това зловещо състояние. Другото нещо, това си е мое лично мнение, което малко ме изненада, е, че тук има недоверие у хората. Недоверие за промяна, за нещо добро, за нещо положително. Това се усеща. Преди в ЦСКА имаше повече еуфория, всички бяхме като едно семейство - футболисти, треньори и ръководители.

- Само през миналия сезон ръководството на клуба смени трима треньори. Спокоен ли сте за поста си?

- Не мисля за тези неща, защото, ако тръгна да го правя, само ще загубя излишна енергия. Искам цялата енергия, която имам, да я предам на момчетата. Моята професия е рискова. Дали ще съм в ЦСКА, дали другаде - риск винаги има. Така че тези неща въобще не ме притесняват. Концентрирам се само върху моята работа. Искам да дам най-доброто от себе си, от моите знания и опит. После, ако се стигне до някакъв катаклизъм, да не изпитвам вина. Държа тогава да знам за себе си, че съм направил всичко, което съм могъл.

- Друг проблем в ЦСКА са честите забавяния на заплатите. Говорихте ли с ръковдството на тази тема?

- Доколкото разбрах, да не се плаща навреме, е практика в България. Не е така само в ЦСКА, а в почти всички клубове. Предполагам само в Черноморец (Бургас) е по-различно. И аз не съм привърженик на такива неща, но това е положението. Футболистите обаче трябва да разграничават нещата. Те, в крайна сметка, си получават заработените суми. Някой път по-късно, друг път по-рано, но си ги вземат.

Естествено, че съм говорил с ръководството на тази тема. С Емо Костадинов също разговаряхме. Казаха ми, че се работи по този въпрос и нещата ще бъдат все по-добре. Имам основание да им вярвам. В последните години са направени някои ръководни грешки в ЦСКА, които струват много пари на клуба. Знаете, че се дължат известни суми на институции и други отбори. Това усложнява нещата, но в момента е неизбежно.

- Всеки нов треньор на ЦСКА обещава на феновете титли и купи. Вие ще го направите ли?

- Аз обещавам единствено да дам най-доброто от себе си. Много е лесно да се говорят празни приказки, да обещаваш отличия. Трябва обаче това, което се обещава, да има покритие. Аз мога да обещая, ако ми се дадат всички права, свободи и финансови възможности да направя това, което искам. Но това не е факт, така че всичко е много относително. Знам, че можем да станем шампиони. Не го обещавам, но това са ни целите и вярвам в това нещо.