Световното първенство започна разочароващо, но впоследствие станахме свидетели на безкрайно интересни двубои и качеството се вдигна сериозно. Колкото и да ни се иска обаче, трудно можем да кажем същото за студиото на БНТ, което отразява мачовете от Мондиала в ЮАР. "Насладихме" се на комични гафове от коментаторите, редовни прекъсвания на сигнала и още повече нелепи изказвания в самото студио. В стремежа си Националната телевизия да направи предаването по-интересно обаче, от БНТ решиха да поканят за помощник на Методи Манченко Петя Дикова. За мнозина тя е по-известна като дъщерята на Сашо Диков, но не е тайна, че чаровната водеща е имала не една и две прояви в ефир и умее да се държи добре пред камера. В откровено интервю за "Меридиан мач" тя разказва за новата си роля, за грешките, които допуска, за страховете си и умората от 15-часовите работни дни.- Петя, как се стигна до работата ти като водеща на студията на Мондиал 2010?- Мисля, че беше една петъчна сутрин, когато Методи Манченко ми се обади и ми каза, че трябва да поговорим за една интересна възможност. Предложението беше толкова интересно, че отпътувах за София още същия ден. Оказа се, че възможността е прекрасна и не е за пропускане, но аз не бързах да се радвам, защото в последните години се оказваше, че имам покана за някои от най-интересните проекти в телевизионни ефир, но все нещо ставаше накрая. Зарадвах се едва когато видях, че камерите пред мен работят. За това как са се сетили за мен и кой ме е предложил, питайте Методи. Аз мога да кажа, че бях поласкана и много щастлива. Разбира се, почувствах и една голяма отговорност да се представя добре.- Това ли е, което очакваше?- Много повече е от това, което очаквах. Благодарение на Методи се чувствам много удобно. Не спирам да повтарям, че не разбирам от футбол, нямам претенциите да разбирам, но пък се старая да разширя спектъра от теми около терена, онова интересно нещо, което се случва може би в съблекалните, извън терена.- Чувстваш ли се по-спокойна и сигурна, когато си до толкова опитен човек като него?- Разбира се. Сигурна, защото знам, че съм в добри ръце, а и има много какво да науча. Партньорството е в смисъл почти като между ученик и учител. Много е полезно за мен, много е вълнуващо и всеки ден уча много нови неща.- Все пак имаш опит пред камера. Водила си различни предавания, това сигурно ти помага?- Студията около Мондиала са много повече от водене. Виждате, че в България всяка девойка, която е малко по-амбициозна, има стремеж към постоянно показване. Истината е, че не е толкова важно да се покажеш, а като го направиш, да имаш какво да кажеш. От доста години съм пред камера и тази част от работата не ме притеснява. Притеснява ме това, че всеки път си представям типичния българин, който ни гледа на салата и ракия и разбира от всичко. Представям си как казвам някоя глупост и той си мисли: „абе, мойто момиче, какво правиш там?". Затова се старая да си меря думите, чета много, запознавам се с имената на футболисти, отбори, футболни термини.- В тази връзка помага ли ти баща ти и какво мисли за тази твоя роля?- Татко колкото може да ми помогне, два пъти повече може да ми навреди. Знаете, че неговият език е малко по-остър. Старая се да разчитам малко повече на Методи, на Боряна Тончева, на Кедъра, хора, на които мога да се доверя и няма да ме подведат. Не че баща ми би го направил, но неговият остър език повече му приляга на него, отколкото на мен.- Какво е да си дъщеря на толкова известни родители и повече негативи или позитиви ти носи това?- Знам, че никой не ми вярва, но малко повече са негативите, но не тук е трибуната да обяснявам какво ми е коствало и какво продължава да ми коства.- Какъв е твоят отговор към критиците?- За съжаление зрителят не си дава сметка колко трудно за реализиране е това световно, как звукът и картината от трите мача за деня достигат до България, колко много неща не зависят нито от БНТ, нито от Методи, нито от останалите водещи. Не е наша работа да обясняваме на зрителя кое и защо не се получава.  БНТ наистина заслужава похвала от всички футболни запалянковци в България за това, че поддържа висок стандарт в отразяването на мачовете.- Спомняш ли се някой по-забавен гаф по време на студията до момента?- Разбира се, че си спомням. Сбърках Дъблин и Дърбан. Това стана на 12-ия час от един маратон, който правихме с Методи. Бяхме капнали, имаме работни дни по 15-17 часа. Накрая, както казва баба ми -„толкова ми се спеше, че едва си отварях очите". Като казах Дъблин вместо Дърбан се почувствах много глупаво, въпреки че не беше грешка от незнание, а от умора. В събота обърках Анелка и вместо това казах Анелке, без да искам. Разбира се, знам имената на играчите, толкова чета за тези хора. Понякога се притеснявам, когато сбъркам име, да не излезе сякаш не знам за кого говоря.- Какво ти даде това ново предизвикателство?- За първи път видях световното първенство извън футбола. Това е едно наистина уникално събитие и е много повече от спорт. То е култура, то е политика. То е съвременна борба за мир.- Как издържаш на тези тежки дежурства в телевизията?- Говорихме си с Ели вече, че натрупаната умора вече е осезаема, но в такива случаи българинът е казал, че като си се хванал на хорото, ще го играеш и последното нещо, което искам, е да се оплаквам. Просто се опитвам по някакъв начин да насоча вниманието към това, което се случва зад завесата.