Представяме ви топ 10 на трансферите, които никога не са успяли да се осъществят по една или друга причина.

Определено обаче щеше да е интересно, ако Джордж Бест не бе играл никога за Юнайтед, а вместо него това правеше Шиърър.

Също така би било доста интригуващо какво щеше да стане, ако Кристиано Роналдо бе преминал в Юве, вместо в Юнайтед.


10. ФРАНК УОРТИНГТЪН:  Хъдърсфийлд - Ливърпул (1972)
Уорингтън бе сравняван с легендарния Джордж Бест за своята непримиримост на терена и в крайна сметка бе пред трансфер в Ливърпул през 1972 година, но не успя да премине успешно медицинските прегледи заради високо кръвно налягане.

Тогава мениджърът на "червените" Бил Шенкли каза на Уортингтън да си почине известно време и отново да заповяда на медицински прегледи, но в крайна сметка нещата отново пропаднаха и нападателят премина в Лестър, за чийто тим наниза 72 гола в 210 мача.



9. РОНАЛДИНЬО:  ПСЖ - Реал (Мадрид) (2003)
Рони почти бе подписал с шотландския слабак Сейнт Мирън през 2001 година, но скандалът с фалшивия паспорт блокира трансфера му.

Две години по-късно той бе близо до подпис с Манчестър Юнайтед, но в крайна сметка премина в Барса. Интересното е, че и Реал (Мадрид) имаше мераци за него, но "Галактикос" предпочете да привлече Дейвид Бекъм.



8. ПРЕБЕН  ЕЛКЯЕР:  Локерен - Арсенал (1984)
Една от големите звезди в състава на Дания на Мондиала през 1986 година не успя да премина в Арсенал две години преди световните финали.

Тогава "топчиите" имаха идеален шанс да привлекат креативния футболист в състава си, но в крайна сметка взеха 31-годишния ветеран Пол Маринър, който игра съвсем малко на "Хайбъри".

Елкяер пък премина във Верона и бе с основен принос за Скудетото, което тимът спечели доста изненадващо през сезон 1984-1985.



7. ЛУИШ ФИГО:  Спортинг (Лисабон) - Парма/Ювентус (1995)
На 22 годишна възраст страхотният талант Луиш Фиго подписа едновременно договор с Ювентус и с Парма и в крайна сметка получи забрана да премине в италиански клуб в следващите две години.

И два та тима го желаеха в съставите си, и двата тима го уредиха, но Барселона спечели наддаването за него и халфът премина на "Ноу Камп", където първо се превърна в звезда, а после в предател, след като премина в Реал (Мадрид).



6. ЙОХАН КРОЙФ: Аякс - Дъмбартън (1982)
Гениалният футболист бе пред шокиращ трансфер в шотландския слабак Дъмбартън, но в крайна сметка нещата не се получиха.

По това време Кройф бе изпълнил половината от договора си с Аякс и сериозно се замисляше, дали да не потегли към Шотландия, но за радост на всички този глупав трансфер никога не успя да излезе на първа страница във вестниците.



5: АЛЪН ШИЪРЪР:  Саутхемптън - Манчестър Юнайтед (1992 и 1996)
Висшата лига може би щеше да бъде много по-различна, ако Шиърър бе подписал с Юнайтед вместо с Блекбърн Роувърс през 1992 година.

Ако този трансфер бе станал факт, тогава "червените дяволи" едва ли щяха да имат нужда да взимат Ерик Кантона, който успя да се превърне в една от най-големите клубни легенди.

"Червените дяволи" се опитаха да вземат Шиърър и през 1996 година, но тогава нападателят предпочете да премине в Нюкасъл, след като вече бе направил няколко много силни сезона с Блекбърн.



4. КРИСТИАНО РОНАЛДО: Спортинг (Лисабон) - Ювентус (2003)
Лучано Моджи вече бе уредил привличането на младия талант в Торино, но в крайна сметка сделката пропадна, тъй като Марсело Салас, който трябваше да стане част от нея, отказа да заиграе в Спортинг.

В крайна сметка Роналдо премина в Юнайтед и успя да се превърне в жива легенда на клуба, след което Реал (Мадрид) счупи всички рекорди, като го направи най-скъпият футболист в света, плащайки умопомрачителните 94 милиона евро.



3. ДИЕГО МАРАДОНА:  Архентинос Хуниорс - Шефилд Юнайтед (1978)
Английският тим бе наистина много близо да вземе младия Марадона в редиците си. Тогава обаче от Архентинос искаха за нападателя колосалната сума от 600 хиляди паунда, която бе доста солидна цифра за онези времена.

В крайна сметка Шефилд се отказа да вземе дон Диего и вместо него купи срещу 160 хиляди паунда от Ривър Плейт Алехандро Сабеля, който изкара два сезона в клуба, преди да премине в Лийдс.



2: ПЕЛЕ: Сантош - Реал (Мадрид)/Ювентус (1960)
За разлика от своя голям конкурент за приза най-добър футболист на света за всички времена - Диего Марадона, Пеле никога не е играл в Европа.

Той бе много близо до трансфер в Реал (Мадрид) и Ювентус през 60-те години, но в крайна сметка предпочете да остане в любимия си Сантош.

"Реал (Мадрид), Манчестър Юнайтед и Ювентус ме искаха", призна Пеле пред "Еврокалчо" през миналата година.

"В действителност президентът на Юве почти бе постигнал сделка със Сантош за трансфера ми, като тогава дори и ФИАТ бяха помогнали. Мислех да пътувам до Европа, но реших да остана в моя любим отбор",

През онези години лично бразилските власти са се намесили, тъй като са искали тяхното голямо "съкровище" да не играе за клуб, извън родината си.

В крайна сметка Пеле получава шанс да порита в американския Космос, когато е на 35 години и е към края на своята кариера.



1. АЛФРЕДО ДИ СТЕФАНО: Милионаирс - Барселона (1953)
Барселона искаше да привлече на всяка цена страхотния талант Ди Стефано, който в началото на 50-те години играеше в колумбийския Милиoнаирс.

Аржентинецът дори акостира в каталунския клуб и изигра няколко приятелски срещи, въпреки че не му бе позволено.

След това стана ясно, че Ривър Плейт и Милионаирс трябва да решават заедно каква е съдбата на футболиста, което още повече усложни неговото преминаване в Барса.

През 1953 година Ди Стефано дори бе парафирал договор с каталунците, който обаче не бе признат от испанската футболна федерация, тъй като футболистът бе действал на "своя глава".

В крайна сметка всичко между Барса, Милионаирс и Ривър Плейт се изясни и на 13-и май 1953 година аржентинецът пристигна в Испания, за да завърши окончателно трансфера си в клуба, но тогава той бе убеден от президента на Реал (Мадрид) Сантяго Бернабеу да акостира в състава на "Белия балет".