ЦСКА се измъчи срещу Клифтънвил, игра слабо и сиво, неуверено и семпло, без никаква мисъл, изненада и творчество, но все пак победи. "Армейците" за пореден път не записаха резил в Европа.

Фактите показват, че в каквото и игрово състояние да се намират „червените“, те никога не са се дънили на свой терен срещу значително по-слаб съперник. За ЦСКА и за неговите привърженици винаги най-значимите двубои са били тези от европейските клубни турнири.

Точно там отборът е изковал своята непреходна слава и е записал резултати, които времето не може да изтрие. ЦСКА не разказва приказки след резили срещу скиори и монтьори, ЦСКА пише история, просто такава е кармата на този клуб.

Макар и с неубедителна игра срещу Клифтънвил „червените“ си взеха своето, което вероятно ще им бъде достатъчно, за да продължат напред в турнира на Лига Европа. Истината е, че българският клубен футбол е много слаб и фактът, че червените не регистрират сензационни загуби, си е истинско събитие.

Но има и лоша истина за "армейците". В ЦСКА пак няма пари и пак не се плащат заплати. Играчите мърморят, шефове и треньори мънкат, феновете бойкотират. На Армията батакът продължава да е същият, както по времето на Александър Томов и на първо място трябва да се въведе сносен ред в отбора и особено в школата, където треньорите не са получавали заплати с месеци, а юношите тренират по хотелските терени.

Вместо да се разплати обаче с хората си, ЦСКА за пореден път предпочете да се вкара в излишни разходи за докарването на поредните анонимни чужденци. Армейците не бива да взимат чужденци, а напротив - да се освободят от легионерите с високи заплати.

Това, че в ЦСКА бавят заплати, отдавна не е новина. В момента закъснението е два месеца, при някои футболисти и повече, което няма как да не доведе до мрънкотене в отбора, тъй като в договорите на футболистите има фиксирани суми, а това може отново да се окаже пагубно за бъдещи успехи и титли.

Иначе мачът с Клифтънвилд бе напълно безличен и не могат да се правят никакви важни изводи, всяка персонална оценка на отделните играчи ще бъде наивна и лишена от смисъл. Част от футболистите, които на практика играха в този мач, няма да участват в следващите решителни двубои.

Павел Дочев просто ни показа с какъв потенциал разполага, но част от този потенциал както и да беше се представил ще остане или на пейката или въобще няма да попадне в групата за предстоящите мачове.

В този двубой специално трябва да бъдат отличени Костадин Стоянов, Тошко Янчев, Румен Трифонов и Маркиньос. Негативните оценки определено са за Руи Мигел. Португалецът за пореден път доказа, че не става за ЦСКА, а левашките му пропуски разсмиват сериозно феновете. Виданов пък наистина вкара гол, но при него крещящата липса на класа и футболен интелект са решаващи в оценките му.

Кандидат-участникът на България в Шампионската лига Литекс сериозно се измъчи срещу Жилина. Най-комичното в случая е, че от клуба демонстрират задоволство, все едно са спечелили турнира.

Шефове и играчи на ловчанлии се мъчат да ни убедят, че този резултат 1:1 със словаците все едно е постигнат срещу Интер. Литекс почти винаги се дъни в Европа, когато срещне малко по-сносни професионалисти.

Шампионите пукат гуми срещу тимове от Словакия и Беларус. В последните две години отбори от тези държави създават големи ядове на българския първенец, при който нещата явно зациклят сериозно откъм треньорски идеи.

Оранжевите си играят едно и също от през последните няколко сезона и разчитат основно на индивидуалните качества на някои свои футболисти. И когато няма ден един от тези, които могат да измислят нещо (в случая Ивелин Попов) - нещата зациклят.

И така, „червените“ и "оранжевите" трябва да вдигнат нивото на играта си, защото в противен случай рано, рано ще бъдат изритани от Европа. Идва ред на Левски и Берое, и дано "сини" и "зелени" ни направят малко по-щастливи и оптимисти.

Георги Пешев, Gol.bg