Бившият уелски национал Роби Савидж направи някои доста интересни разкрития в своята автобиографична книга.

35-годишният халф, който в момента играе за Дарби Каунти, е юноша на Манчестър Юнайтед и отлично се познава с Фил и Гари Невил, Райън Гигс, Пол Скоулс и Дейвид Бекъм, с които е израстнал на "Олд Трафорд".

Всички досега може би са се питали как толкова талантлив футболист като Роби Савидж е останал пренебрегнат от сър Алекс Фъргюсън.

Креативният халф доказа качествата си по време на престоите си в Лестър, Бирмингам и Блекбърн, но явно това не се оказа достатъчно, за да се завърне на "Олд Трафорд".

Ето и някои от най-интересните истории от автобиографията на уелсеца:

ЗА СЪР АЛЕКС И ФЛАНЕЛКАТА НА БЕКЪМ

Когато бях на 17 години, сър Алекс ми каза точно три думи, с които всичко за мен в Юнайтед свърши. "Здравей, Робърт" бяха първите две, а "Не" бе третата.

Все още чувствам, че бузите ми се зачервяват като се сетя за начина по който Фърги ми отговори, когато го попитах за фланелка на Дейвид Бекъм.

Никога не съм събирал тениски на футболисти, но тогава Дейвид бе един от хората, с които заедно израстнахме на "Олд Трафорд" и винаги сме били добри приятели.

Попитах го за фланелка, а той ми каза да ходя при домакина Алберт да ми даде.

Аз намерих Алберт и го помолих да ми даде фланелка на Бекъм, но той ми каза "Ходи първо да питаш шефа".

В крайна сметка се наложи да отида до сър Алекс. Почуках на вратата, той ми отвори и ми каза "Здравей, Робърт".

Аз му казах "Разбрахме се с Бекъм да ми даде фланелка, но домакинът Алберт ми каза да се обърна към вас".

Това беше всичко, след което сър Алекс ми каза "Не" и ми тресна вратата. Това бяха неговите три думи. Не мисля, че той показа уважение към мен в онзи ден.

Нямах намерение да продавам фланелката на Бекс в "Ибей". Просто исках да ми се подпише на нея и да я закача на стената, където имах и други фланелки на добри футболисти.

АЗ И ФЕШЪН ИКОНАТА БЕКЪМ НОСЕХМЕ АНЦУЗИ ЗА ПО 9,99 ПАУНДА!

Основната ми заплата в Юнайтед бе 29,50 паунда на седмича, като към тези пари не броим пътните, които получавахме за автобуса.

Като цяло харчих това, което взимах, предимно за бонбони, шоколад и чипс, които купувах от близкия магазин.

През втората си година в клуба обаче ми вдигнаха парите и прибирах по 39,50 паунда седмично.

Когато вече стигнахме този етап, момчета като братята Невил, Скоулси и Бекс получиха предложения да подпишат 4-годишни договори с клуба, които щяха да им гарантират по 400 паунда седмично. Това бе наистина страхотно, абсолютно щастие.

Като цяло дрехите винаги са били моята страст, но нямах голяма възможност да си позволявам твърде скъпи дрешки, когато бях хлапе, тъй като взимах малко пари.

Моята гордост бе един бял пуловер марка "Неф Неф", за който бях платил цели 68 паунда. Носих го всеки ден и си мечтаех да си купя дрехи "Лакост".

За всички тези години придобих голяма известност за любовта ми към дизайнерските марки, но Бекъм бе номер едно в това.

Въпреки това, аз, той и другите момчета от отбора навремето си бяхме купили много хубави анцузи марка "Марк енд Спенсърс", които струваха само 9,99 паунда!. Такъв носеше дори и голямата фешън икона Дейвид Бекъм.