И аз, както всички любители на българския спорт, изживях тежко отпадането на националния младежки футболен отбор от Белгия, което ни лиши от класиране на европейските финали. Особено след равенството 1:1, постигнато в Рьозеларе, което ни даваше големи надежди за краен успех.

Сега, когато анализирам ситуацията смятам, че всичко, което се случи снощи на стадион "Българска армия" е повече от закономерно. Уви, така е.

Жалко единствено за тези младежи, които щяха да си сверят часовниците с техните връстници. А безценният опит от участие на подобен форум не би могла да им компенсира и най-високата премия.

Не смятам да давам оценки затова как са изиграли мача в тактическо отношение нашите, защото не съм бил на разбора преди мача, за да чуя указанията на Сашо Станков, което означава, че ще бъде проява на безхаберие подобен коментар.

Не бих се наел да критикувам съдията, защото съм напълно убеден, че правилно преби дузпата. И не само Николай Михайлов излезе напред преди удара, а и трима наши играчи нахлуха в наказателното поле далече преди него. Може и да ни е ощетил в отделни моменти, но като цяло не смятам, че е главния виновник за поражението.

Не искам да давам мнение и относно работата на треньорите. Сега е най-лесно да се критикува. Те са с играчите по 15-20 дни в годината. За такъв кратък период нищо не може да се промени в тези момчета, които минават за звезди в своите клубове. Ако не всичките, то повечето. Явно им се налагат играчи, но и избора не е голям.

Ще изкоментирам обаче онази важна причина, поради която загубихме. Нея я знаем всички, но както е във всяка една област - не желаем да си кажем истината. Просто тези момчета са футболно неграмотни. Може да са много талантливи, но във футболно отношение са неграмотни. С тях и Жозе Моуриньо не би могъл да се оправи.

В подкрепа на моите думи ще дам няколко примера. От първия съдийски сигнал започнаха едни безцелни индивидуални изяви, които от време на време бяха измествани от безцелни заритвания към Цветан Генков, който жираф да беше нямаше да има шанс да достигне 90% от тях. На тази игра на нашите, гостите противопоставиха опростено разиграване на топката с едно докосване на късо разстояние. И вместо ние да контролираме играта с оглед благоприятния развой от първата среща, белгийците се превърнаха в отбора, който дърпа конците на терена. Те започнаха да преминават централната зона с лекота, и логично се стигна до попаденията в нашата врата.

Вместо да отговорят с чисто футболни аргументи, нашите започнаха да правят безумни груби нарушения, изпросвайки си картон след картон. Така вместо ние да изнервим белгийците, те ни изнервиха нас. За да се стигне накрая до две отстранявания на нашата сметка, които ще "повишат" и без това високия ни имидж в УЕФА, когато става дума за феърплей.

Единствено за какво става въпрос знаеше Паланков, и ако не си беше изработил изгонването по такъв, меко казано, глупав начин бих отличил и Иво Иванов. Стараеше се и Генков, но при безбройните балонни центрирания рядко имаше възможност да погледне към терена. Останалите не разбраха за какво иде реч през целия мач.

Затова обаче не са виновни нито те, нито треньорите им в националния отбор, най-малко съдията. Просто в детско-юношеските школи не се работи, или ако се работи, то подхода е сгрешен. Това е горчивата истина. Защото невъзможно е в 21 век национален състезател на 21 години да не знае и може елементарни за децата неща. Същият проблем го има и при мъжете. А таланти в България бол - с лопата да ги ринеш.

Сега мнозина критикуват Христо Стоичков, че не е пуснал Янков и Божинов за мача на младежите. Никой обаче не желае да направи задълбочен анализ и да каже истината. Добре щяхме да се класираме с тяхна помощ. При отпадането на Испания, Франция и Германия щяхме отново да започнем да мечтаем и да се самозаблуждаваме, че всичко наред. После по познатия сценарий следва провал. И пак отначало до следващия провал. А наивници, които вярват дал господ. Стига. Хайде да преминем от думи към дела. Все още има шанс за спасяване на красивата игра в нашата територия. Има и таланти за тази цел. Така че - хайде да поработим. Не е срамно.

Румен Янков, Gol.bg