Беше истинско удоволствие, когато преди осем години на Националния стадион "Васил Левски" заедно с още 40 000 души крещях името на Димитър Бербатов при гола му за победата с 2:0 над Хърватия. Тогава Митко беше на 22, носеше екипа на Байер Леверкузен и беше започнал с чудесата.

Почти нямаше слаб сезон за Бербо. С удоволствие следях обзорите на кръговете в Бундеслигата, само за да видя поредния му шедьовър с екипа на "аспирините". Впоследствие дойде Тотнъм, а чудесата продължаваха.

Преди години написах една статия със заглавие "Св. Димитър Тотнъмски чудотворец". От днес официално Св. Димитър е чудотворец с екипа на Юнайтед. Казвам официално, защото ако е имало фенове на "червените дяволи", които не са го харесвали и са го смятали за безсмислена инвестиция, от днес всички истински привърженици на великия английски клуб са на едно мнение. А само ще вмъкна и едно изказване на сър Алекс от първия му сезон: "Бербатов е дългосрочна инвестиция. Когато го купувахме, мислихме за пет години напред."

Сега Митко ще отнесе хиляди хвалебствия и дай-боже голеадата му да не спира. Нека да счупи рекорда на Роналдо и нека всички, които го подиграваха и критикуваха да си гризат ноктите или да си играят с кукли Барби, защото надали от комплексите си и злобата си са имали шанс да се срещнат с живо момиче.

Днес Господ отново е българин. Господ игра с топката в крака и за два часа създаде три божествени гола, написа три божествени урока, които ще останат навеки във футболната Библия.

Не заради днешното си представяне обаче Бербо заслужава поклон, а заради всичко, през което мина, за да достигне до тук. Защото аз видях на живо един изпълнен с щастие футболист, когато той даде първата си пресконференция като футболист на Юнайтед през 2008 година и видях един изтощен, измъчен от критики и безмилостни хули играч, когато се разделяше с "лъвовете" май месец тази година.

Точно тези две години извоюваха безрезервната ми подкрепя спрямо него. Защото Бербатов не е само талант, но с всички си пикове и спадове успя да се извиси до високомерните думи, които бе написал неотдавна в блога си и днес той е над всички. Той винаги е бил над тези, които са го ругали без основания, но днес е и над всички на футболния терен.

Може би е друга тема, но само ще вмъкна, че според мен Митко не беше слаб през тези два сезона. Напротив. Той успя да вкара 14 гола в конкуренцията на Руни, Тевес и тогавашния футболен бог Кристиано Роналдо. После бе преследван от травми, а за капак бе подложен на уникален натиск, особено от българските футболни запалянковци. Не случайно в миг на откровено неразбиране на цялата злоба Бербо заяви към нас, българите: "Вие би трябвало най-много да ме подкрепяте...". Много обаче е написано и казано за българското предателство, а това вече със сигурност е съвсем друга тема.

Сега дори и да не вкара нито един гол до края на сезона, дори и да не изиграе един добър мач, той вече завинаги ще остане в сърцата на феновете. Вулканът Бербатов клокочеше от началото на сезона и днес той изригна и заля с лава кръвния враг. От това по-добър паспорт към сърцата на ултрасите - здраве му кажи!

А аз с лекота пиша поредната статия в негова подкрепа. С лекота ще напиша и още една в края на сезона, дори и да не доживее повече до високият образ, който за един месец си създаде. Но аз знам, че той ще го направи. Не просто вярвам, знам.

За финал мога да кажа само едно, феновете на Бербатов знаят много добре защо:

Благодарим, Бербо! Успех!

Александър Македонски, Gol.bg
a.makedonski@gol.bg