От неделя Михаел Шумахер, с всичките му рекорди и победи вече е бивш пилот. Неговите невероятни изпълнения на пистата остават само във филмите. Също и диктатурата му във Формула 1. Защото каквото и да се говори в последните 10 години немецът нямаше равностоен съперник. Шуми изгря точно след катастрофата на Имола през 1994 г., когато загина Аертон Сена. От тогава Михаел остана сам без равностоен конкурент.

Шуми имаше периодични съперници в лицето на Мика Хакинен - един достоен противник, Деймън Хил и сега Фернандо Алонсо. Звездата на Ферари разбра, че вече идва новото поколение от пилоти и таланти като Алонсо и Кими Райконен, на които трябва да направи път.

Но това не значи, че Михаел нямаше да спечели толкова титли ако имаше по-сериозни съперници. Същото важи и в обратния ред. И останалите може би нямаше да печелят толкова, ако бяха се състезавали заедно с Шумахер. Но може ли Михаел да се определи като най-великият в историята?

При този въпрос рискуваме да се роди една безкрайна дискусия, защото сравненията между отделните епохи са нереални. Твърде много различни неща има, твърде много промени в правилата и спорта. Затова всяко класиране на най-великите пилоти е субективно. Но не може да се подмине оттеглянето на такъв пилот като Шумахер без да се припомнят най-великите на пистата. "Гадзета дело спорт" се опита да състави класацията с помощта на някои от най-известните пилоти във Формула 1.

ФАНДЖО

Въпреки невероятните неща, които Михаел е направил на пистата №1 си остава Хуан Мануел Фанджо. Той е истинският крал на Формула 1. За него Шумахер веднъж каза: "Той е печелил в невероятна епоха. Тогава е било пълна лудост да шофираш такива болиди". Това е самата истина. В осемте години, в които Фанджо е шофирал в Европа почти 20 пилоти са умрели. Защото тогава мерки за сигурност не е имало. Не е съществулала стабилност на колата, а предпазните стени са били бали със слама или въобще не е имало такива.

За колани не може и да се мисли, а каските са били от корк. Пътищата, по които са се състезавали са били с дупки, неравности. При тези условия Фанджо е спечелил пет титли за седем години. Карал е Алфа Ромео, Ферари-Ланча, Мерцедес и Мазерати. И не е имал нито един сериозен инцидент.

На 46 години на Нюрбургринг с Мазерати той печели велика победа на едно от най-трудните трасета, без да има помощта на тракшън контрола, който в днешни дни може да ти спаси живота. Но това не е всичко. Фанджо се е състезавал в големи маратони с туристически автомобили. Той е недостижим.

ШУМИ И СЕНА

На второто място с равни показатели са Шумахер и Сена. Те са веднага след великия аржентинец. Само си помислете: Фанджо е започнал във Формула 1 на 39 г., а Шуми се оттегля на 37. Докато Фанджо е трябвало да извоюва всяка победа с поредица изпреварвания с риск за живота, Шуми можеше да прави това благодарение на тактиката и добрата работа в бокса. Но когато се налагаше да изпреварва на пистата Михаел не отстъпваше на никого.

Бърз, подготвен, физически и психически непоклатим. Той знаеше как да регулира силата и прецизността. Отличена техника в управлението на болида и познание, кога трябва да щади колата и кога трябва да изстиска от нея максимума.

Сена например трябваше да се бори с много по-силни съперници. Срещу него бяха Прост, Лауда, Менсъл, Пикет. Невероятен на суха писта, изключителен при дъжд, отлично знаещ как да проведе едно състезание, за да го спечели. Той беше като композитор на оркестър. За съжаление събдата го отне твърде млад. Но обичта на феновете не е изчезнала. Тези, които са го гледали все още не могат да го забравят.

ПРОСТ

След тези трима невероятни пилоти се нарежда Ален Прост. Французинът има 4 титли и 51 победи. Невероятен стратег, човекът отбор. Прост беше пилот, който знаеше как да се пребори с прогнозите. Невероятни силен психически по този показател той е равностоен на Ники Лауда (8-о място), който пък е обвиняван, че е спечелил трите си титли без да има голяма конкуренция.

На петата позиция е Джеки Стюърт, който е истинска класа и блестеше със своята интелигентност. След него е Джим Кларк - геният на шофирането. Следва Аскари със своите две световни титли, които щяха да са повече, ако не беше катастрофата. Мос е на девето място - един изключително бърз човек и на пистата и на пътя. Десетото място е за Андрети заради силната му воля и успехите срещу силните съперници.

Извън списъка останаха имена като Жил Вилньов, Нелсон Пикет, Найджъл Менсъл, Джон Съртис. Но както ви казахме тук свършва класацията и започва дискусията.