Изборът на Катар за домакин на Световното първенство през 2022 година нанесе поредния удар върху някога чистия образ на футбола по света. Вече не е тайна за никой, че красивата игра, освен спорт е и част от политическата игра в много страни по света.

Това, което сякаш остана в сянка покрай всичкия шум на медиите около, меко казано, съмнителното решение на ФИФА, бяха някои от разкритията на WikiLeaks за бруталните издевателства на световни политически лидери в света на футбола. Едно то най-жестоките е и едно от най-пресните - през 2009 година Мианмар иска да купи Манчестър Юнайтед.

Военният водач на страната Тан Шве е обмислял да направи оферта на стойност 1 млрд. долара за контролния пакет акции в легендарния английски клуб. По същото време обаче поданиците в азиатската страна измират с хиляди, след като едва се възстановяват от щетите на мощния циклон Наргис, който погуби над 138 000 души.

И докато ООН се опитва всячески да повлияе на Мианмар да помогне на своите граждани, внукът на Шве активно го убеждава, че ако купи акции от Юнайтед, това ще махне от медийния фокус всички социални и хуманитарни проблеми на страната.

Съобщение изпратено от американското посолство в Рангун обаче разкрива, че 1 млрд. долара е точно сумата, от която Мианмар се нуждае, за да задоволи спешните си нужди от храна, подслон и инвестиции в бизнеса.

Това обаче не пречи на правителството на Шве, да събира мащабната сума за оферта до фамилия Глейзър. Впоследствие идеята е отхвърлена, защото лидерът проумява, че това ще има по-скоро негативен ефект и ще дискредитира още повече управлението му, което и без това се характеризира с подтискане на опозицията и злоупотреба за лична сметка с нефтените ресурси на страната.

Разбира се, това далеч не е първият случай, в който правителство се опитва да използва футбола за своя изгода. Но защо точно футбола?

Магията на красивата игра е най-силната й черта. Това наистина е световната игра и е обичана почти навсякъде. Дори в САЩ, където местните традиционни спортове продължават да доминират, футболът расте - доказателство е последното Световно първенство, което успя да улови вниманието на нацията.

Именно тази огромна популярност е и причината да има толкова много корупция и мръсно влияние. Толкова много хора се интересуват от футбол, че това е един бърз и лесен начин за манипулация на масите, като се маскират различни политически престъпления или дефицит на демокрация.

Потърсете някое съмнително правителство и има голям шанс, футболът да е замесен там някъде.

Още разкрития от WikiLeaks показват, че президентът на Иран Махмуд Ахмадинежад наскоро осъзнава колко силно влияние има представянето на националния отбор върху страната и затова решава сам да уволни селекционера Али Даеи, а после с частен самолет изпраща целия отбор в Сверена Корея.

В съседен Ирак, синът на тиранина Садам Хюсеин - Удай, бе обвинен в систематичен тормоз върху футболисти, които не са успявали да се представят достатъчно силно. След като националния тим не успява да се класира за Световното през 1994 година, играчите са били принудени да ритат топки от цимент, а други са влачени голи върху игрище от чакъл, за да се разранят телата им. После са ги потапяли в мръсни канали, за да може раните да се инфектират.

През 2000 година, три години преди смъртта на Удай, той е заповядал публичен бой с камшик на трима играчи, които са се представили под нивото си в Азиатската купа за Япония.

За съжаление, тази статия не разполага с решение как да бъде избегнато смесването на футбол и държава. Остава единствено надеждата, че тези с властта, ще осъзнаят, че злоупотребата със спорта е безсмислено упражнение.

Когато футболът се играе от таланти като Меси, Шави и Иниеста (финалистите за Златната топка), той си остава красивата игра. Красотата изчезва тогава, когато политици, бюрократи и диктатори го прегърнат с мръсните си ръце.

Мартин Роджърс, Яху Спортс