Кога ви назначиха в Мьолде и как се решихте да поемете поста?

- Говорих с тях през годината. През сезона те страдаха, така че когато уволниха мениджъра през лятото, аз не исках да го наследя на поста и те взеха друг заместник. Срещнах се с ръководството през октомври и не потвърдих, че започвам. Отказах, но чувствах, че е правилно за семейството ми. След срещата се прибрах вкъщи и го обсъдих със семейството ми и се оказа, че това всъщност е твърде реалистична възможност, по-реална отколкото аз самия си мислех. За мен и съпругата ми е важно, че ще дадем възможност на децата ни да растат като норвежци.

Имахте ли "тежък" разговор със Сър Алекс по въпроса?

- Не беше "тежък" разговор, защото аз говорих с него и му обясних, че домът ми липсва. Вече почти 15 години сме тук. Той смята, че Мьолде е правилната стъпка за моята първа крачка към ръководенето на отбор.

Чувствахте ли предстартова треска преди да подпишете с Мьолде?

- Гледах напред, взирах се в една точка и исках да се прибера по-бързо вкъщи, понеже не си падам много по седенето и говоренето на пресконференции в продължение на часове, но първата ми пресконференция мина добре.

След пресконференцията вие отидохте да се срещнете с феновете на Мьолде в кръчмата.

- Отидохме с помощниците ми, за да се срещнем с някои от поддръжниците на тима. Всичко това е важно, целият този ентусиазъм на феновете през целия ден беше добър за нас, защото ние чувстваме че сме им дали надежда и че започваме да изграждаме нещо важно, всички заедно.

Мьолде е клуб със собствена история, със собствена философия, но ще опитате ли да наложите характера на Манчестър Юнайтед в новия си клуб?

- Със сигурност. За мен Юнайтед е пример как един клуб трябва да бъде изграден, с ежедневен труд. Това е моделът, по който искам да върви моят клуб. Юнайтед е еталон на перфектния тим. Точно затова доведох със себе си Марк Демпси и Ричард Хартис- и тримата сме здраво свързани с Юнайтед. А и Манчестър Юнайтед привлече трима играчи от Мьолде- Маме Диуф, Магнус Ейкрем и мен, разбира се. Това е голям комплимент за Мьолде. Вярвам, че ще успея да постигна много с клуба. Искам да играем в Шампионската Лига. Защо не, никога не знаеш какво предстои.

Може да се изправите срещу сър Алекс- колко силно влияние оказа той върху Вас?

- Той е невероятен. От 14 години и половина съм тук и той направи от мен това, което съм днес. Учиш се от него. Дойдох като млад норвежки талант. Гледаш към него и се учиш как да израснеш и да бъдеш професионалист.

Той е четвърт век в Юнайтед. Как според Вас се справя?

- Той се забавлява. Той се радва да идва тук и да работи за клуба. Има и добър екип около себе си, винаги има млади хора около себе си и е по-ентусиазиран от всякога, кипи от енергия и разбира се, винаги иска да побеждава. Той се нуждае от победите. Има нужда от лудите понеделнишки мачове, харесва му да си тръгне от стадиона след като е победил Арсенал.

Вашият моментен план включва ли да подражавате на Сър Алекс в Мьолде и да трансформирате клуба в доминатор на домашната сцена?

- Когато се захванеш с една работа ти се надяваш да си тръгнеш с гордо вдигната глава, да знаеш, че си започнал и си довършил започнатото, без значение дали става дума за две, пет или десет години. Догодина Мьолде празнува своята 100-годишнина. Те спечелиха купата два пъти и никога не са печелили титлата. Разбира се, че моята цел е да спечеля шампионата, но това е дълъг процес. Ще започна от основите: структурата на клуба, ще отворя вратата за повече деца, защото е важно детето да знае, че ще има шанс да се докаже. Ще нося цялата отговорност. Когато изграждаш един отбор, ти се вглеждаш в този, който е бил успешен. А мениджърът е най-успешния елемент от машината. Не знам дали ще бъда мениджър 10 или 15 години, всичко зависи от това как се справям.

Розенборг спечели 17 от последните 21 титли. Това ли е отборът, който искате да преборите?

- Те са лицето на норвежкия футбол. Те имат изградена култура и модел за успех. Те мислят в перспектива, в дългосрочен план, затова са и толкова успешен клуб. Те имат професионалисти, които осъзнават, че трябва да се пожертват за клуба когато се наложи. Разбира се и финансовата стабилност, която придобиха след участията си в Шампионската лига е техен здрав гръб, на който могат да се облегнат. Моята цел е да ги доближаваме бавно и един ден да ги изпреварим.