През 1879г. северозападният английски клуб Дарвен, от графство Ланкашър, предизвиква първият финансов скандал във Великобритания, плащайки на двама шотландци- Фърги Сутър и Джеймс Лав. Шест години по-късно е легализиран професионалния статут на отборите.

В началото на 20-ти век е определена горната граница на заплащане на футболистите в английския футбол- 4 английски лири на седмица.

Първият сериозен трансфер в английския футбол се осъществява през 1905г., когато Мидълзбро плаща 1000 лири на Съндърланд, за да вземе в редиците си Алф Комън.

След края на първата световна война заплатите се увеличават двойно и вече достигат до 8 лири на седмица (през лятото на футболистите се плаща не повече от 6 лири седмично). За първи път се появява "бонус за лоялност", който възлиза на 650 английски лири. Такъв бонус получава всеки играч, който е играл поне 5 години в един и същи отбор.

Сумите за трансфери на играчи стават все по-големи и малко преди Голямата депресия се стига до нов рекорд- 10 хиляди английски лири за трансферна сума, която е платена от Арсенал на Болтън за услугите на Дейвид Джак. Сумата е напълно оправдана, тъй като нападателя вкарва изумителните 113 гола в 181 мача за "Артилеристите" в следващите пет години.

След края на Втората световна война таванът на заплатите стига 12 лири на седмица. През 1961г. Джони Хейнс, считан за най-великия играч в историята на Фулъм получава първата заплата от 100 лири на седмица. Хейнс играе 18 години за лондончани.

На следващата година е платена първата трансферна сума от 100 хиляди английски лири, когато Манчестър Юнайтед купува Денис Лоу от Торино, връщайки го в Англия след едва едногодишен престой в Италия. Любопитното е, че Лоу играе една година в Манчестър Сити преди да премине в Торино и след като напуска Юнайтед след 11-годишен престой в клуба, също играе при "Гражданите".

Първата трансферна бомба избухва през 1979г., когато Нотингам Форест плаща 1 милион лири на Бирмингам за услугите на Тревър Франсис. По-късно той заминава за Италия, където играе за Сампдория и Аталанта. Според Фабио Капело Франсис е най-добрият английски футболист, играл някога в Серия А.

През същата година Питър Шилтън става първият играч в английския футбол, който получава 1200 лири на седмица, преподписвайки нов договор с Нотигнгам.

През 1988г. Пол Гаскойн е първият играч, който е трансфериран за 2 милиона английски лири, преминавайки от Нюкасъл в Тотнъм. В средата на 90-те години Крис Сътън е първият футболист, който получава седмична заплата от 10 хиляди лири, когато Блекбърн го отмъква от Норич.

През 1995г. правилото "Босман" прави революция във футбола, давайки право на футболисти с изтичащи договори да преговарят с други отбори като свободни агенти и да си договарят по-високи заплати.

Въпреки това, през следващата година Нюкасъл чупи трансферния рекорд, плащайки изумителните за времето 15 милиона английски лири на Блекбърн за подписа на Алън Шиърър.

През 2000г. Рой Кийн става първият футболист, който получава поне 50 хиляди лири на седмица, подписвайки нов договор с Манчестър Юнайтед, според който ирландецът прибира от клуба 52 хиляди лири седмично.

Година по-късно Сол Кембъл преминава от Тотнъм в Арсенал и става първият защитник в историята на английски футбол, който получава 100 хиляди лири седмично.

Месеци след това Манчестър Юнайтед чупи бариерата от 30 милиона лири, плащайки сумата на Лийдс за услугите на Рио Фърдинанд.

През миналата година Карлос Тевес стана първият играч в английския футбол, който получава 1 милион английски лири месечно. Седмичната му заплата в Сити е близо 286 хиляди английски лири.