Световният шампион от 1966 година Джеф Хърст даде интервю за английския вестник "Телеграф". Авторът на "гола-фантом" срещу Германия говори за славния национален отбор от 60-те години, за следващите генерации английски футболисти и за английския дух, който е изчезнал през годините.
"Не минава и ден, в който да не ме питат за онзи финал. Толкова е важно за всички. Опитвам се да сменя темата, защото вече става еднообразно. По-интересно ми е какво правят другите хора, вместо да говоря за този мач", казва Джеф Хърст.
"Финалът срещу Германия беше доста емоционален за нашите бащи и дядовци. Баща ми е бил парашутист в Германия, така че сред зрителите имаше такива, които изпитваха силни емоции."
"Между играчите на двата тима имаше голямо уважение. Ние победихме германците през 1966-та, те си го върнаха четири години по-късно."
"В наши дни играчите в националния отбор губят топката твърде лесно. От всички поколения след нас само Брайън Робсън има място в нашия шампионски отбор от 1966 година", категоричен е Хърст.
"Ашли Коул? Не. Рей Уилсън беше класа. В наши дни донякъде бих избрал само Уейн Руни, но само ако играя и аз", отбелязва с усмивка световният шампион.
"С Руни бихме се разбирали добре, както той го прави с Димитър Бербатов. Мястото на Уейн е зад централния нападател."
"Днешният футбол има нужда от старомоден нападател. Нужен е един тип стрелец като Алън Шиърър. Харесвам и Дрогба, който е много здрав физически. На националния отбор липсва нещо от стила на Арсенал."
"Клубовете вече станаха по-важни от националните отбори. Тези, които обличат националната фланелка на Англия не я носят с гордост. Странно ми е, когато някой играч откаже мач за националния отбор."
"Абсолютна глупост е, когато някой каже, че Шампионската лига е по-силна от Световното първенство. Няма нищо по-добро от това да играеш за Англия, без значение дали става дума за футбол, дартс, домино или колоездене. Но е очевидно, че състезателите вече не чувстват същото."
"Съжалявам всички тези футболисти, които не постигнаха нищо с националния отбор. В ЮАР не видях сплотен колектив, нямаше приятелство, играчите не бяха задружни."
"Отборният дух е жизненоважен. Духът на Англия го няма от години. Мисля, че Фабио Капело не го е осъзнал. Той е добър мениджър, но не е водил отбор на Световни финали."
"Капело взе играчите на лагер в Австрия веднага след края на сезона, а те бяха изчерпани. По мое време ние играехме карти по 24 часа в денонощието, ходихме на кино и се забавлявахме. Но не бяхме и толкова натоварени."
"Сега вниманието на медиите е много по-голямо. Вечерта преди финала срещу Германия всички от отбора отидохме на кино и никой не ни спря по улиците. Нито за автограф, нито за снимка, нито за интервю. А сутринта след финала във вестниците пишеше, че сме станали шампиони, а "продължението е на следващата страница". Сега биха се изписали 100 пъти повече страници."