Милан - Наполи беше пълен с песни, танци, скандали, сълзи и изпреварвания. Милан - Наполи (и обратното) беше култов сблъсък през осемдесетте години. Годините на много знаменити появи във футбола. Диего Армандо Марадона пристигна на "Сан Паоло". Силвио Берлускони - в Милан. Наполи мечтаеше, Милан израстваше. Имаше революции през осемдесетте. Падна берлинската стена, избухна футбола на Ариго Саки. В кината излъчваха "Смяна на местата" и "Фантастична история". Заглавия на филми, които после бяха използвани и във вестниците, за да опишат футболните страсти. Героите бяха Милан и Наполи. Марадона и Гулит. Скандалите, изказванията.

През 1987 г. Наполи на Марадона е шампион на Италия. През 1987 г. Рууд Гулит печели Златната топка малко преди да свърши декември. Шампионата се подновява на 3 януари 1988 с мача Милан - Наполи на "Сан Сиро". Вторият срещу първият. Температурата е висока. Диего също помага за това. "Гулит не заслужава Златната топка. Дадоха му я, защото играе в Милан на Берлускони", казва той. Ай!

Шампионът Наполи празнува спокойно Нова година. Т.е. не тренира. Саки нарежда на всички: "Никакви извинения. На първи всички на игрището на Миланело". Мърморене и недоволство. Много играчи на росонерите пристигат в базата още в 10 сутринта на първи януари. С бавна стъпка и подпухнали очи. Рууд Гулит идва от морето на "Сан Ремо", където купонясва до 2-3 часа. Следобяд! Усмихнат, с дълги плитки. "Къде беше", пита го Саки. "Празнувах с приятели. Спокойно без изцепки". "Но май си пил, а?". "Да, но с мярка".

Два дни по-късно Рууд Гулит е най-добрият на терена. Вкарва и помага на останалите да бележат. Милан разбива Наполи 4:1. Перфектен мач, казват и пишат всички. Усмивката на Саки бе голяма като на Джак Никълсън в "Сиянието" (1980). Дяволска, като неговия Милан.

Наполи обаче остава първи дълго. Всички на "Сан Паоло" и около него пеят една песен за Диего. "О, мамо, мамо, знаеш ли защо бие сърцето ми? Гледах Марадона". Хубава и мелодична. Първи май, решителния ден се приближава и Диего нарежда: "Не искам и едно червено-черно знаме на Сан Паоло".

Милан обаче печели 3:2 в една неделя на емоции, обвинения и сълзи. Милан на Саки излиза от терена под аплодисменти. От този ден тифозите на росонерите пеят "Гледай, гледай, Марадона. Има и червено-черни знамена". Това е и първия голям сблъсък помежду им, в който единия изпреварва другия. Той остава Наполи в отчаяние. След 27 кръга начело неаполитанците губят 5 точки аванс и вече Милан е първи с точка повече. Има още 2 кръга и Наполи все още може да е шампион, но без Марадона се проваля.

Следват нови сблъсъци и напрежения. Милан печели у дома, Наполи също. Милан изпуска преднината си, а Наполи намери своята златна монета в Бергамо. Халфът Алемао и масажиста Кармандо ще останат завинаги в историята на втората титла на Наполи. На 8 април 1990 г. южняците гостуват на Аталанта. Мачът е много нервен и резултата е 0:0 малко преди края. Футболистите и на двата отбора са наобиколили "черната котка" - съдията Луиджи Анолин. От трибуните летят всякакви предмети. Монета от 100 лири удря в главата Алемао. Той става, но след това е "посъветван" от масажиста Кармандо да остане да лежи на земята и бразилеца отново пада.

По това време в наредбата е записано, че ако футболист на някой отбор пострада от публиката и не може да продължи мача, отбора му печели служебно с 2:0. Наполи пее, а Милан се ядосва. По същото време във Верона росонерите изпускат нервите си. Марко ван Бастен е малтретиран жестоко от съперниците. Ядосан той се жалва пред съдията Росарио ло Бело и хвърля ядосан фланелката си на земята. Малко по-късно (през ноември 1992) той отива в Неапол и вкарва 4 гола на бившия вратар на Милан Джовани Гали.

Милан - Наполи (и обратното) има история пълна със спектакъл и емоции. Няколко години след като Марадона напуска Италия Ариго Саки признава: "Харесваха му моите идеи. Начина, по който играехме. Искаше ме в Наполи".

Осемдесетте години. Пееха Лучо Батисти, Де Грегори и Лучо Дала. Звездите в световен мащаб бяха Пинк Флойд и Брус Спирнгстийн. Михаил Горбачов беше президент на СССР и даде началото на перестройката. А Милан и Наполи дадоха началото на новия футбол в Италия. "Сан Сиро" и "Сан Паоло" гледаха голеади и спектакъл. По онова време ръката на Марадона стана "Божията ръка".

Милан пък раждаше невероятни треньори. След Саки дойде Капело, който именно на "Сан Паоло", спечели първата си титла с Милан. 1:1 с голове на Рийкард и Блан. На "Сан Паоло",където Фабио записа първия си мач начело на Милан през 1987 г. (сменяйки за кратко уволнения Лидхолм).

Времето и процесите промениха футбола, хората и сезоните. Наполи потъна надолу, посрещна съдбата си и се прероди, за да се завърне, като в добрите филми от 80-те с хепиенд. Воден от един солиден мъж, който продуцира спектакъл. Де Лаурентис ни дава брилянтни герои, заради които не може да не се върнем към спомените от 80-те. Когато Марадона беше "по-добър от Пеле", а "Лебеда" Ван Бастен правеше колекция от "Златни топки". Историята и сблъсъците не винаги са сравними.

Но за Ибрахимович, когото освен всичко наричат Ибракадабра, и за Кавани - по прякор Матадор, ще им хареса да бъдат сравнени с героите, които останаха в историята. Днес, понеделник, деня на затварянето на бръснарниците, "Сан Сиро" отваря врати за Милан - Наполи. Първият срещу вторият. Милан - Наполи, както когато в кината от 80-те години излъчваха "Завръщане в бъдещето".

Автор: Джермано Боволента, вестник "Гадзета дело спорт".