
Бившият треньор на Рома Клаудио Раниери разкри, че докато е бил начело на "вълците" не е усещал пълна подкрепа от страна на играчите.
"Винаги съм бил в честни отношения с ръководството на клуба", каза в интервю за "Гадзета дело спорт" 59-годишният специалист. "Имам принцип да бъда честен и открит с всички".
"Времето в Рома за мен е ценно, защото това е голям клуб. Жалко, че не всички играчи го осъзнават. Например, да вземем капитана Франческо Тоти - един истински шампион. Тоти притежава способността да се промени цял мач в един миг. Никога не съм имал проблеми с него. Франческо е символ на Рома не само за тифозите, но и за играчите в съблекалнята, но истината е, че е по-самотен, отколкото много хора мислят, защото няма подкрепата на голяма част от останалите си съотборници".
"Проблеми? Да, научаваш се да ги усещаш дори и да не са наяве. Ето отново пример: Давид Писаро. Никога не ме погледна в очите, никога не ме подкрепи. И Бориело е като него, а аз го оставих титуляр, винаги съм искал да играе. Това нямаше да му се случи, ако бе останал в Милан, но на практика тези момчета са само легионери. Затова не се учудвам, че при Монтела започнаха разправии между тези двамата".
"Знам, усещах, че бях сам в желанията си да построим нещо наистина безценно".
"Въпреки това, не съжалявам за тази година и половина, останаха ми и добри спомени. Завинаги ще си остана близък със защитника Николас Бурдисо, имахме невероятен синхрон".
Напиши коментар
"Винаги съм бил в честни отношения с ръководството на клуба", каза в интервю за "Гадзета дело спорт" 59-годишният специалист. "Имам принцип да бъда честен и открит с всички".
"Времето в Рома за мен е ценно, защото това е голям клуб. Жалко, че не всички играчи го осъзнават. Например, да вземем капитана Франческо Тоти - един истински шампион. Тоти притежава способността да се промени цял мач в един миг. Никога не съм имал проблеми с него. Франческо е символ на Рома не само за тифозите, но и за играчите в съблекалнята, но истината е, че е по-самотен, отколкото много хора мислят, защото няма подкрепата на голяма част от останалите си съотборници".
"Проблеми? Да, научаваш се да ги усещаш дори и да не са наяве. Ето отново пример: Давид Писаро. Никога не ме погледна в очите, никога не ме подкрепи. И Бориело е като него, а аз го оставих титуляр, винаги съм искал да играе. Това нямаше да му се случи, ако бе останал в Милан, но на практика тези момчета са само легионери. Затова не се учудвам, че при Монтела започнаха разправии между тези двамата".
"Знам, усещах, че бях сам в желанията си да построим нещо наистина безценно".
"Въпреки това, не съжалявам за тази година и половина, останаха ми и добри спомени. Завинаги ще си остана близък със защитника Николас Бурдисо, имахме невероятен синхрон".
Коментари
Напиши коментарНапиши коментар