Също като световното първенство, Купата на шампионите във футбола и съвременните олимпийски игри, европейското първенство по футбол е рожба на французин. Името му е Анри Делоне, секретар на френската федерация.

За първи път той повдига темата още през 1927 г. и предлага създаването на Купа на европейските нации.

Настъпилата тогава световна икономическа криза, заетостта на ФИФА да организира първото световно първенство (1930) и последвалата война обаче осуетяват проекта. След войната Делоне отново прокарва идеята си, този път с подкрепата на популярния спортен журналист Габриел Ано.

Проектът среща съпротива от голям брой национални футболни асоциации начело с шефовете на този спорт във Великобритания. Едва на конгреса през 1957 г. европейската централа УЕФА одобрява предложението на Делоне и Ано след гласуване, завършило 15:13. По това време Делоне вече не е сред живите.

Решението поражда нов конфликт като Англия, Италия, ФРГ, Холандия, Шотландия и още 10 страни отказват да се включат в турнира. Подадени са заявки едва от 17 страни (сред тях е и България). А домакин на първото първенство е страната, където се е родила идеята – Франция.


Първото първенство съвсем не е приличало на сегашните. Формулата на турнира е пряко отстраняване в два мача на 1/8 финалите и 1/4 финалите плюс финален турнир. В него се играят едва четири срещи - двата полуфинала, мачът за 3-ото място и финала. Тъй като участниците са 17 има предварителен кръг, в който Чехословакия бие Ирландия с общ резултат 4:2.

Първият двубой е между СССР и Унгария на 29 септември 1958 г. 100 572 души идват на стадион "Ленин" в Москва. Първото попадение в турнира вкарва Анатолий Илин, който открива резултата още в 4-ата мин. СССР печели мача с 3:1, а после и реванша с 1:0.

На четвъртфиналите генерал Франко отказва да допусне съветския тим в Испания и УЕФА няма друга опция освен да наложи служебна загуба за испанците.

Във финалната фаза Сборная бие 3:0 Чехословакия и се класира за финала. Домакинът Франция пък губи драматично с 4:5 от Югославия. Това си остава най-резултатният мач в историята на турнира и до днес.

Във финала на „Парк де Пренс” Сърбия играе силно преди паузата, но вкарва само един гол чрез Галич (част от рекордната серия и до днес от 10 поредни мача в националния с отбелязан гол). След паузата Метревели изравнява, а в продълженията Виктор Понеделник носи титлата на СССР.


 

ФИНАЛЪТ

СССР – ЮГОСЛАВИЯ 2:1 след продължения

СССР: Яшин, Чокели, Масленкин, Крутиков, Войнов, Нето, Метревели, Иванов, Понеделник, Бубукин, Мески

ЮГОСЛАВИЯ: Видинич, Джуркович, Юсуфи, Жанетич, Миладинович, Перушич, Шекуларац, Йеркович, Галич, Матуш, Костич

Голмайсори: 0:1 Галич 43, 1:1 Метревели 49, 2:1 Понеделник 113


ГЕРОЯТ

Виктор Понеделник от СССР вкарва победния гол в продълженията на финала. Той се разписва с глава.


 

ПРЕДСТАВЯНЕТО НА БЪЛГАРИЯ

България отпада на осминафиналите (първият кръг на надпреварата) от бъдещия финалист Югославия. В първият мач комшиите печелят 2:0 у дома, а на реванша България повежда с 1:0, но след това сърбите изравняват и се класират напред с общ резултат 3:1.


Шампион - СССР
Финалист - Югославия
Домакин - Франция
Голмайстори - Жан Венсан, Жюст Фонтен (Фр) 5 гола
Идеален отбор: Лев Яшин (СССР); Владимир Дуркович (Юг), Ладислав Новак (Чех); Игор Нето (СССР), Йозеф Масопуст (Чех), Валентин Иванов (СССР); Слава Метревели (СССР), Милан Галич (Юг), Виктор Понеделник (СССР), Драгослав Шекуларац (Юг), Боривойе Костич (Юг)


 

ЗНАЕТЕЛИ ЧЕ:

Вратарят на Франция Жорж Ламиа допуска 3 гола за 4 минути срещу Югославия, за обрата от 4:2 до 4:5. Ламия играе само още веднъж за Франция.

Само 2 месеца след първенството Югославия се реваншира, като печели олимпийската титла.

„Парк де Пренс” е арена и на първия финал за КЕШ 4 години по-рано. Тогава Реал Мадрид побеждава Реймс с 4:3.

Финалът се играе в неделя от 22,00 ч. местно време. По време на продълженията, когато Виктор Понеделник вкарва победния гол, в родината му вече е понеделник.