Капитанът на националния отбор волейбол Пламен Константинов напълно обяснимо беше обсаден от десетки микрофони и камери при връщането от световното първенство в Япония, където българите взеха бронзовите медали.
    
Константинов изнесе невероятни мачове и с авторитета си на игрището даде нужното спокойствие и сигурност на състава. Според него отдавна вече не може да се говори за случайни победи на българския отбор, тъй като резултатите през последните две години доказват, че успехът вече се е превърнал в закономерност.
    
"Не може да става въпрос за случайности, през последните две години доказахме, че тези победи са реалности. Всички вече се притесняват от нас и на това световното първенство се отчиташе, че ние можем да спрем Бразилия. С медал се лети по-лесно, умората не се усеща. Безспорно, това е най-трудното световно първенство, на което съм участвал, а и отборът извървя най-тежкият път към медалите", заяви Константинов.
    
Той настоя, че победата срещу Полша на полуфиналите е била напълно реална и загубата продължава да тежи.
    
"Тази загуба срещу Полша много тежи, не си мислете, че вече съм я преживял, още не съм. Финалът щеше да е различен. Птиченцето един път каца на рамото, а този път беше кацнало, имахме шанс", с горчивина каза Константинов.
    
Според него е рано да се правят равносметки и да се говори за отказване на по-опитните състезатели. Евгени Иванов вече обяви, че на световното първенство играе последните си мачове за България.
    
"Трябва по-трезво да преценим ситуацията, нека емоциите не надделяват. Да не търсим новини, новината е хубавата игра на отбора. За себе си трябва да обмисля нещата. Не става въпрос за болката от умората и контузиите, има други фактори, с които трябва да се съобразя", каза Константинов.
    
Капитанът посвети медала и победите на баща си и на Николай Найденов и Светозар Иванов, които загубиха децата си при тежка катастрофа през лятото. Двамата са дългогодишни национали, но не бяха в отбора в Япония.
    
"Ако посветя медала на един човек, ще изпусна много хора. Посвещавам го на баща ми, той винаги е бил до мен, макар че рядко го показва. Нека се сетим и за тези две момчета, които не бяха с нас и които загубиха децата си. Бях там след това и знам, че не само те, а и отборът загуби тези деца. Пак се сетихме преди дни за случая, това едва ли ще успокои болката на Светозар Иванов и на Николай Найденов, но те никога не са излизали от отбора, винаги са били част от него и също имат принос за тези медали", каза Константинов.