Част от националния отбор на България по волейбол, спечелил бронзовите медали от световното първенство в Париж през 1986 година, отбеляза 20-годишнината от отличието. Утре настоящите национали ще започнат участието си на световното първенство в Япония, където България е в група С с отборите на Италия, Чехия, САЩ, Иран и Венецуела.
   
Преди 20 години България започна със загуба с 1:3 гейма от Бразилия в групата, но след това преодоля с по 3:0 гейма Чехословакия, Алжир, Италия и Китай, а на четвъртфинала победи фаворита Франция с 3:1. На полуфиналите българите отстъпиха пред Русия с 0:3 гейма, а за бронзовите медали победиха Бразилия с категоричното 3:0.
   
Състезатели като Димо Тонев, Любомир Ганев, Николай Димитров, Петър Драгиев и треньорът Богдан Кючуков направиха паралел между шампионата в Париж и този, който започва утре в Япония, като пожелаха успех на волейболистите на Мартин Стоев.
   
"Тогава силата ни беше в колектива. В този отбор и с такъв треньор нямаше и нужда да си говорим много, разбирахме се от половин дума. Бяхме мотивирани за всяко едно състезание, по-точно тогава не се говореше за мотивация, а за дълг и за отговорност. В момента също имаме много добър национален отбор, пожелавам на момчетата да се представят по възможно най-добрия начин. Но ми прави впечатление, че не се поставят високи цели, даже се променят постоянно и това се отразява негативно на нагласата. Ето например Световната лига - първо беше да влезем във финала - влязохме, после се говореше за четворката, и там влязохме и дотам. Увисна отборът", смята Димо Тонев.
   
Богдан Кючуков се върна емоционално назад в годините иобърна внимание върху разликите в начина на подготовка.
   
"Датата 5-ти октомври 1986 година е най-вълнуващият момент в моя живот след раждането на децата ми. Пътят към успеха беше много трънлив, ако трябва да ви разказвам какво се случи от април до октомври и няколко дни няма да ми стигнат. Мачът с Франция беше нашият Рубикон. Във Франция отборът ни беше като юмрук нямаше дърпания и мрънкания. Основното правило е, че като влезеш в дълъг шампионат, никога не бива да допускаш еуфория или пък да правиш трагедии от загубите. Французите бяха пълни фаворити, но бяхме играли две контроли с тях и ги познавахме.Имаха най-раздвижената и комбинативна игра. Направи ни впечатление обаче, че завършват най-често трима състезатели и така ги спряхме. Залата беше врящ казан, а след последната точка настана тишина. Не ни аплодираха, но ни гледаха с уважение.Подготовката ни беше такава, че можехме да изиграем още едносветовно първенство. Бях разработил годишен план за подготовка и знаехме всеки ден какво ни предстои да работим. Имаме общо 1280 тренировъчни часа. В екипа си бях включил Кирил Аладжов като специалист по физическа подготовка и двама технически помощници, но след това тях ги освободих", разказа Кючуков.
   
Петър Драгиев, един от титулярите в Париж, обърна внимание и върху подбора на състезателите.
   
"Треньорът не се съобразяваше от кой клуб да вземе състезател. Той направи много добър подбор на играчи, които му вярваха, а и той им имаше доверие. Ние бяхме длъжни да изпълняваме всички указания. Имаше желязна дисциплина, бяхме подготвени като машини. Благодарение на този начин на работа и на онези тренировки дори и сега, на 41 години, играя в група А2 с отбора на Виктория Волей, а едно от момчетата в състава е синът ми", каза Драгиев.