В спорът за "Треньор номер едно" за 2009 година изниква едно име, което заслужава категорично да се нареди в призовата тройка, ако не и директно да окупира първото място - Радостин Стойчев.

Волейболният тактик изведе до световния клубен връх своя Тренто, като преди това завоюва почти всичко, което бе възможно да се завоюва - титлата на Италия и Шампионската лига.

В един обширен репортаж на Гонг за "Световния Стойчев", българинът признава, че вкусът на златния медал е страхотен и няма пари, които да заместят тази емоция.

"Винаги съм мечтал да постигна резултати в спорта. Като състезател не успях да стана нито европейски, нито световен шампион", споделя Стойчев.

"Затова хвърлих повече усилия и работа като треньор да го постигна, защото повече неща зависят от мен. Не е лесно, но не се оплаквам и знам, че с труд и лишения се постигат нещата. Не смятам да променям нищо в бъдеще."

"Безспорно усещането да си и световен шампион е хубаво. Доволен съм от постигнатите резултати, но те не променят много нещата защото отново сме на работа."

"Това определено е най.ценният ми успех в кариерата. Да си световен шампион е нещо голямо и никак не беше лесно, конкуренцията бе голяма, а и допълнително ни затрудни „златната формула”.

"Матей игра невероятно през целия турнир в Доха. Той беше крайно мотивиран и концентриран и изнесе тежестта. Цецо в мачовете, в които игра, бе перфектен. В бъдеще ще намира много повече място на полето."

Тифозите бяха екзалтирани при посрещането на тима и поставиха следващата цел пред Стойчев, ясно написана на голям постер: "Следваща цел - Марс!!!”

И докато някои родни футболни звезди се шегуват, че ще играят и на Марс ако трябва, а всъщност не постигат нищо, волейболните ни истински звезди прославят името на България.

От 2007 година Радостин Стойчев води Итас Диатек Трентино. Пое ги от незавидното 6-8 място и още в първия си сезон в Серия А1 изкачи върха на класирането. До тогава в 63-годишната история на италианското първенство само Веласко и Бебето са успявали от първи опит до постигнат.

Сега му остава само Купа на Италия, за да има всичко, но . . . "Не мога да кажа, че Купата е следващата ни цел. Мога да спечеля още много неща! И тези неща да се повтарят, да станат постоянни."

"Купата не ми е самоцел, даже повече ми харесват Шампионската лига и Серия А1. те са по-ценните като трофеи!"

"Това с Марс е стара закачка с феновете, които първата година искаха да играем в Европа, после искаха да спечелим Шампионската лига и да отидем в Прага, след това дойде и желанието за Катар, а сега искат да отидем на Марс!"

"Това е много приятна закачка от тяхна страна. Убеден съм обаче, че където и да отида, те ще ни следват! Феновете са голямо богатство за Тренто."

"Успехът в Доха освен удовлетворение ми показа и някои аспекти от играта ни, които може да променим. Много съм благодарен на всички хора около мен и отбора, защото и те дават всичко от себе си, за да постигнем тези успехи!”.