Ветеранът Лука Тони е отбелязал 19 гола в Серия А за Верона от началото на сезона. Пред него в класацията на реализаторите е само Чиро Иммобиле с 21 попадения. Ако успее да го настигне в оставащите кръгове, Тони ще стане най-възрастният голмайстор на италианския елит за всички времена (в края на месеца той ще навърши 37). В момента забележителното постижение принадлежи на Дарио Хюбнер. Предлагаме ви материала на Александър Скворцов от "Спорт Сегодня", посветен на Хюбнер, известен с прозвището си Бизона.

Него никога не са го канили да участва в някоя як клип на "Найк" или "Адидас". Той не е бил лице на дезодоранти, не е рекламирал часовници, луксозни ризи или гел за коса. Всъщност той би могъл да стане лице само на арменски коняк или на горчивия апулийски тютюн. Дарио Хюбнер беше кошмарът на маркетолозите, които старателно извайваха супергерои от звезди като Роналдо, Трезеге, Дел Пиеро и Шевченко.

Грубоватият недодялан бабаит с изразителния прякор "Бизона" съвсем не се вписваше в картинката на футбола в началото на новия век, когато все по-голямо значение придобиваха неща като прическа, цвят на обувките, татуировки. Всички тези псевдоценности, които ни заливат в наши дни, Хюбнер ги помиташе, без да забелязва. Цял сезон той се бори с повсеместната зараза на позьорството и я надви. А това, че не сме забелязали (или вече сме забравили) тази епична битка, си е изключително наш проблем.

През лятото на 2001 г. имаше много слухове, че Хюбнер може да напусне Бреша и да премине в някой голям клуб. Интерес към него имаха Интер и Челси. Но възрастта на тарана се оказа непреодолима пречка в очите на евентуалните му нови работодатели и на 34 години той остана без работа. В крайна сметка го прибра скромният Пиаченца и Дарио се отблагодари с феноменален сезон, който накара Масимо Морати да съжалява, че се е отказал от него.

В края на сезон 2001/02 нападателят на заелия 12-ото място Пиаченца си подели голмайсторската корона на Серия А с Давид Трезеге – двамата се разписаха по 24 пъти. Вярно е, че Бизона вкара шест дузпи, но все пак постижението му беше забележително. Трезеге беше представител на шампиона на Италия Ювентус, а Хюбнер – на затънтената провинция.

Така Бизона стана вторият нападател в историята на калчото, успял да стане топ реализатор на всичките професионални дивизии в Италия. Въпреки това той така и не стана истинска звезда, макар че някои 19-годишни "рагаци" получаваха скъпи рекламни договори още след първия си успешен финт. В интерес на истината, 35-годишният таран с мустаците и козята брадичка приличаше повече на дървосекач отшелник, отколкото на професионален футболист. Затова пък в пеналта на съперника той буквално озверяваше и започваше да мачка наред – като същински бизон – без да подбира средства в опита си да набута топката в мрежата.

Всъщност Хюбнер вкара толкова много голове за толкова слаб отбор, че нямаше да е незаслужено, ако го бяха повикали в националния отбор за световното в Япония и Корея. Самият таран призна, че това за него е "много красива мечта", но селекционерът Джовани Трапатони не пожела да му помогне да я постигне.

За щастие дългите години, прекарани в долните дивизии бяха научили Бизона да не се ядосва и да не се обижда от нищо. "Веднъж вкарах хеттрик на Удинезе и всички започнаха да се интересуват от мен. Но след това не можах да вкарам няколко поредни седмици и всички ме забравиха". Тази поучителна история може да послужи за визитна картичка на чудноватия футболист.

На големите треньори наистина им беше по-лесно да се преструват, че не забелязват Хюбнер. През цялата си кариера той бе трън в очите на наставниците си и си позволяваше твърде много. Бизона палеше цигара направо на резервната скамейка, поглъщаше литри кафе, пушеше една кутия дневно и редовно глезеше черния си дроб с препечена грапа. А после излизаше на терена и често слагаше в джоба си големите майстори от типа на Роналдо, Креспо и Виери.

Поведението му изглеждаше предизвикателно и скандално, но всъщност той не правеше нищо особено. Просто си живееше така, както му харесваше. Защо човек да не запали или да не му обърне едно? Всяка седмица Хюбнер доказваше, че във футбола има място и за най-обикновени мъжаги.

В началото на кариерата си Хюбнер работил във фабрика за дограма, а футбол играел за удоволствие всяка неделя. Но минали години и той се озовал в Серия А. Дори там обаче Бизона съумя да съхрани простоватата си житейска философия. За него футболът си остана просто любимо развлечение.

Жената на Дарио отдавна е вдигнала ръце. Мъжът й вече десет години е собственик на един малък бар. През деня той обслужва посетителите, пие кафе заедно с тях и попива гъстия цигарен дим в заведението, усмихва се и поглажда побелелите си коси. Вечерта обаче грабва сака със старите бутонки и отива на тренировка. Бизона вече е на 47 години, но и досега играе в аматьорски турнири. Не е пропуснал нито един сезон.

Днес вече няма такива като него и на нас не ни остава нищо друго, освен да гледаме разни Неймаровци, да четем за толерантността към играчите с обратна сексуална ориентация и да изучаваме галериите на най-изисканите футболни прически. Напълно сме си го заслужили, защото навремето не отделяхме достатъчно внимание на момчета като Дарио Хюбнер.

Жена му дълги години го молела най-после да окачи бутонките на пирона и да посвети поредната неделя на семеен пикник в парка, вместо да гони топката и да се надбягва с голобради младежи. А Хюбнер всеки път се усмихвал и казвал: "Още един сезон, скъпа. Само един, а после – край."

Тя отдавна вече не вярва в празните обещания. Самото време не успя да укроти дивия бизон, как би могла да го направи някаква жена?