Изключително иронично е, че броени дни преди финала за Купата на Италия Наполи излезе с официално изявление срещу журналиста от английския "Гардиън" Бари Глендънинг, който нарече Неапол "крепост на мафията". Същите клубни шефове, които изготвиха изявлението, в събота вечерта бяха принудени да преговарят с ултрасите на Наполи, за да може мачът все пак да се проведе.

В крайна сметка финалът закъсня с 45 минути в обстановка на пълен хаос, след като трима запалянковци бяха простреляни (макар че полицията твърди, че инцидентът няма отношение към двубоя), А кой беше шефът на ултрасите, с когото преговаряше капитанът на Наполи Марек Хамшик? Син на бос от Камората.

Приех тази работа, за да пиша за красивата игра. Не очаквах, че докато отразявам финала за Купата на Италия ще ми се наложи да обновявам информация за огнестрелни рани. Но пък в Бразилия тези дни един запалянко бе убит на трибуните, след като го замериха с тоалетна чиния, така че вероятно имах късмет, че не ми се наложи да пиша за смъртен случай (бел. ред. – състоянието на един от ранените тифози обаче е изключително тежко и животът му е в опасност).

Така или иначе, в събота вечерта видяхме най-лошото в италианския футбол. Ултрасите командват парада, а властите, играчите и клубните шефове трябва да им се молят, за да може мачовете все пак да се играят. След последния сигнал пък привържениците на Наполи нахлуха на терена, защото стюардите бяха предупредени да не ги спират. Имаше опасения, че ако го направят, ще избухнат сериозни безредици.

Изглежда италианските власти имат само два метода на действие: брутално и безразборно насилие или пълна пасивност и ненамеса. Няма средно положение.

Все пак финалът ми даде и някаква надежда за бъдещето благодарение на тифозите на Фиорентина. Преди десетина години те бяха най-лошите фенове в Серия А. Смятаха всички за свои жестоки съперници и се биеха при всяко гостуване. Благодарение на влиянието на клубните шефове братята Дела Вале, на треньорите Чезаре Прандели и Винченцо Монтела, както и на това, че преживяха завръщането на фалиралия клуб от Серия С2 до елита, ултрасите на виолетовите в момента са пример за подражание.

Те подкрепяха горещо тима си, не спряха да развяват шаловете си дори след като третият гол на Наполи реши изхода от двубоя и не реагираха по никакъв начин дори когато привържениците на небесносините, които се изсипаха на терена пред техния сектор започнаха да ги дразнят.

Може би това, от което се нуждае калчото, е всеки клуб да фалира и да бъде принуден да поднови съществуването си в четвърта дивизия…

Сузи Кампанале, "Футбол Италия"