Андреа Пирло няма нужда от представяне. Започва да играе футбол професионално на 16 години, но има повече трофеи от много от съперниците си. На терена има много прозвища - Архитектът, Моцарт, Професора и Метронома. Но както и да го наричат, той е истински маестро. Играе с ума си, а не с краката. Контролира топката като никой друг и може да вкара гол и със затворени очи. И като най-добрите вина с всяка изминала година става все по-добър.

Феновете обичат Андреа не само заради футболния му талант. Доказа се на терените в Милано, Торино и в Ню Йорк. Играе с лекота и с удоволствие, по същия начин се справя и извън спорта. Италианецът се наслаждава на живота повече от всеки друг. Много хора се възмутиха, когато изкара деня преди финала на световното през 2006 г. в сън и игра с Плейстейшън. Но след това се представи блестящо и прегърна трофея. От години неговото кредо е No Pirlo, no Party. Обича красивите жени, забавленията и виното. Това е начинът му на живот и без него нямаше да е същият и на терена.
- Спокоен съм – казва той. – Не ми пука от нищо. Следобеда на 9 юли 2006 г., преди финала на световното в Берлин, изкарах в сън и с играта Плейстейшън, която е най-значимото откритие в историята на човечеството след колелото. Вечерта спечелихме титлата.

Андреа Пирло не говори за пари. Има достатъчно – от футболната си кариера и от семейния бизнес със стомана в Италия. Преди години баща муосновава няколко компании които произвеждат стабилизатори за кораби и специални тръби. Бизнесът се развива добре, а Пирло има дял във фирмите. Затова не е учудващо, че за него футболът винаги е бил забавление, а не работа. Но най-голямата му страст е виното. Обича да говори за него и не само.

През 2007 г. Андреа отвори собствена винарна, наречена Pratum Coller. Намира се в Ломбардия, Северна Италия. Разполага с 15 акра лозя на платото Монтенето. Идеята е на баща му Луиджи, който е движещата сила на проекта. Той контролира производството и държи да инвестира в земята на предците си. Но след като семейство Пирло купува лозята, Андреа преоткрива любовта си към виното. Поставя си за цел да възстанови баланса в природата и залага на органичното производство.

Днес Pratum Coller произвежда вина на цена между 15 и 30 евро - между 15 и 20 000 бутилки годишно. Има розе, бяло и два вида червено, базирани на стария винен сорт Санджовезе. За него се смята, че произлиза от времената, предхождащи Римската империя, и е един от най-качествените сортове в Италия. Има и бутилки със сладко вино, произведено от сушено грозде Пти Мансенг и малка добавка на Пино Ноар. Гроздето на Pratum Coller расте в спокойните покрайнини на Бреша – близо до родния му град Флеро. Тук малкият Андреа започва да рита заедно с по-големия си брат и се влюбва в сладостта на живота. А мнозина твърдят, че талантът му във футбола се дължи на любовта към виното, защото, ако знаеш как да се грижиш за чепките грозде, няма как да не се оправиш с топката.

- Баба ми имаше тук лозя – разказва Андреа. – Като малък идвах с роднините, за да й помагам при беритбата. Винаги съм пил вино. Пиех от дете – майка ми слагаше малко във водата ми. Днес обичам да чета книги за вино, да знам всичко за него и да тествам вина от други региони и марки. Pratum Coller се намира на няколко хълма край Бреша. Правим четири вида вино – розе, бяло и два вида червено. Едното е стандартно червено, другото отлежава по-дълго и без съмнение е по-доброто. Полузащитникът още не мисли да се отказва от футбола, но преди три години заяви, че когато напусне терена, ще се отдаде на бизнеса с вино. Ще разшири лозята си, ще приема туристи, които и сега искат да разгледат избите му.

- Досега не си правихме много реклама – казва Пирло. – Наскоро започнахме да продаваме в интернет и постепенно хората научават за нас. Разбира се, някои фенове са любопитни и искат да опитат. Но стъпка по стъпка ще се опитаме да направим виното си по-популярно. Ремонтирахме и фермата, която е част от имота ни. Направихме ресторант и няколко стаи за нощувки, за да може туристите да идват, да почиват сред природата и да пият няколко чаши вино.

Докато се посвети на винопроизводството, има още време. Преди това Архитектът ще продължи да рита по виртуозния си начин, да се наслаждава на живота и да е вдъхновение за милиони. И ще живее според максимата на Гьоте „Животът е твърде кратък, за да пием лошо вино“.

Материал на "7 дни спорт"