Преди петдесет години реферът Фернандо Лацарони претърси джоба на панталоните си с трескавост, която повечето, все още неподозиращи какво се случва, смятат за подозрителна и най-накрая намери това, което търсеше. След като стигна до виновника с бойна крачка, съдията всъщност сложи крака си, както само реферите от онова време знаеха как да правят, измъкна деспотична усмивка от репертоара си от изражения и изправи ръката си, стискайки червен картон между пръстите си. Това беше драматичен жест, начало на революция.

Беше 28 октомври 1973 г., третият кръг от първенството, играеше се Чезена – Верона и оставаха шест минути до края на мача, който – както се случваше в онези времена, на свобода по терена се тресеше от малки битки, разпръснати тук и там като последните пуканки в микровълновата печка. Това беше първият път в Серия А, когато червеният картон беше размахан в лицето на някого. По-конкретно на крайния защитник на Верона Франко Нани, който в определен момент, изнервен от бавенето на времето от страна на домакините и повече от разочарование, отколкото умишлено изрита с всички сили топката срещу скамейката на Чезена по посока към треньора Еудженио Берселини, но рискувайки да промени физиономията на вицепрезидента Лучано Мануци, който седеше до него. Този ден Чезена спечели с 1:0, голът бе отбелязан от Джовани Тоски, известен като Мики Маус, тъй като крилото бе метър и 65 сантиметра. По-късно самият Лацарони признава, че плексигласът – пейките тогава са били покрити с лист от плексиглас – драстично е увеличил шума от топката толкова много, че това го е накарало да се превърне в първия рефер в Серия А, показал червен картон.

Въвеждането на картоните датира от онзи далечен шампионат от сезон 1972/73 г. Първите официални предупреждения бяха отразени в протокола още в първия кръг на 7 октомври. И те бяха показани на Джовани Лодети и Марио Мараски за протести след само 3 минути от началото на мача Сампдория – Милан (3:2), в който реферът Серджо Гонела, вероятно обзет от ентусиазъм, в крайна сметка санкционира общо осем играчи с жълти картони. В Италия картоните бяха новост. По регламент беше решено да се направят флуоресцентни подобно на героите от Teletubbies, така че да се открояват дори през нощта и във всеки случай да бъдат ясно видими за зрителите. До този момент реферът изгонваше играчите устно – моля, излезте, благодаря – с повече или по-малко категорична покана, често указваща излизане, както се прави в театъра. Тогава се почувства необходимостта от въвеждането на категоричен жест.

Идеята хрумва няколко години по-рано на известния английски рефер, бившия подполковник от британската индийска армия Кен Астън. Спрял на знак „Стоп“ по пътя между Колчестър и Лондон, потънал в мислите си, добрият Астън се загледал в светофара. Жълто, после червено. Жълто за забавяне, червено за спиране. Невроните на рефера се стрелнали бясно като топката във флиперите по баровете. Жълто, червено. Жълто, по-бавно, тоест казвам ти – внимавай. Червено, стоп, всичко свършва тук, това е краят. Жълто. Червено. Предупреждение, изгонване. „Кен, тръгваме ли, или си решил да останеш тук за цял живот?“ Гласът на съпругата му Хилда го върнала към реалността. Но искрата беше започнала да се разгаря. Астън представи идеята си пред ФИФА. И от централата реагираха – защо не?

Между другото роденият в Колчестър Астън е новатор с огромни заслуги за съдийството. Разочарован от липсата на джобове на официалните сака от туид, използвани по това време, той приспособява военното черно яке, носейки го върху бяла риза. Нововъведението съдиите да носят черни униформи с бели обшивки ще остане в сила 50 години. Негова иновация са и флаговете на квадрати в два цвята на асистентите.

Може би наистина беше дошло времето да се направи нещо. Беше необходим окончателен акт, който да даде по-голяма власт на рефера. Използването на картони за първи път влезе в сила, и то по почти таен начин, по време на футболния турнир в Мексико на Олимпийските игри през 1968 г. И проработи страхотно. Край на недоразуменията. На световното първенство в Мексико през 1970 г. съдиите официално получиха картони. Три години по-късно реферите от Серия А също започнаха да ги вмъкват в процепа на джобовете на панталоните си, единият жълт за предупреждение, а другият червен за изгонване. Тази революция, макар и културна, ни показва, че повече от всичко друго пред светофара е най-добре да изключите двигателя и да запазите мозъка си включен.

Материал на "Гадзета дело спорт"

Превод на "Тема спорт"