В такива случаи винаги плаща треньорът, нали? Следователно най-вероятно ще плати и Дженаро Гатузо, което беше потвърдено вчера на живо от Гравина след третия пореден апокалипсис за Италия. Адзурите загубиха с дузпи от Босна и Херцеговина и няма да участват на световното първенство това лято. Но не всичко зависи от Габриеле Гравина, който, освен всичко друго, може да се наложи да пожертва треньора в замяна на собственото си оцеляване. Но в целия този хаос възниква един спонтанен въпрос: какво мисли Гатузо? 

Треньорът е човек на страстите и искреността. Винаги поема отговорността и няма да се отклони от нея и този път. Сигурно някой от играчите му не се е представил на ниво в Зеница, но той никога няма да го признае. Палестра обаче трябваше да влезе по-рано, той беше най-добрият: от утре възрастта вече не трябва да има никакво значение. И нищо не изключва, че именно Гатузо ще напусне поста си още преди изтичането на договора му през юни. От друга страна, мисията му беше временна: Рино събра парчетата – а именно поражението в Норвегия – и оправи кораба до втория мач в Норвегия, който в крайна сметка подкопа увереността на отбора. 

Видяхме го срещу Северна Ирландия, а после и срещу Босна и Херцеговина. Италия не се е оттърсила от страха, не. Два гола в Бергамо, слаба игра в Зеница. Пропуснати положения, дори поради прекалена нервност. Ако на пейката бяха Ринус Микелс или Виторио Поцо, или кой знае какъв мечтан селекционер, не е като да щяха да повикат някакви скрити Ямал и Меси. Италия няма такива. Но от утре нагласата трябва да се промени. Не може повече да се наблюдава Италия, която след 1:0 веднага се оттегля назад, за да се защити и да се надява на контраатака. Тук трябва да се разбере колко е поискал Гатузо и колко спонтанно и по своя вина са се оттеглили назад неговите играчи. През септември Италия беше само вертикална, през март – хоризонтална. 

Гатузо ще размисли сам със себе си и със семейството си. Сигурно ще говори с приятеля си Джиджи Буфон, който знае какво е и е бил до него. Ще говори и с други приятели като Амброзини. Той не е от типа, който бяга, но може да каже: ако не съм ви нужен, ще се оттегля. Това би бил начин да си осигури бъдеще, което не зависи само от него.