Една почти безсънна нощ, ден, изпълнен с (очаквани) критики, но преди всичко с размисли. И нещо се промени в сравнение с прокълнатата нощ в Зеница, която отне на Италия за трети пореден път участие на Световното първенство. Габриеле Гравина не е съгласен, не иска да поеме вината за всички и е готов да включи мнозина, които вчера го поставиха на първия ред на подсъдимите, но които в миналото са направили малко или нищо за италианската футболна система. Той знае, че не може да го направи както би трябвало и както би искал, ако заемаше институционално важна длъжност като тази на федерален президент. И именно затова вчера за първи път с известна убеденост му хрумна идеята да направи крачка назад. И да подаде оставка. 

Вярно е, че след мача срещу Босна и Херцеговина той каза, че определени оценки са от компетенцията на генералния съвет на федерацията, без никога да поставя под въпрос собствената си позиция. Но той усети спешната необходимост да внесе яснота, да поеме отговорността си, като обаче даде да се разбере на света, че не е единственият, който я носи. Иска да го направи за доброто на италианския футбол, за едно по-стабилно бъдеще (или по-скоро „устойчиво“, както би казал той), дори и с друг президент на федерацията. Затова вчера той реши да не чака обявения Федерален съвет следващата седмица и да се срещне още днес с ръководствата на съставните части на федерацията, а именно лигите и председателите на браншовите асоциации.

Пред тях той би трябвало да обяви решението си и, както изглежда, оставката му би била приета като желан знак за отговорност, макар че не е изключено някой (със сигурност не Лига Серия А и Б) да го помоли да остане, също и заради ролята му в УЕФА (той е вицепрезидент) с оглед на Европейското първенство през 2032 г. След като оставката бъде официализирана, Гравина – който ще продължи да работи в удължен мандат, както и Федералният съвет – ще свика ново избирателно събрание (избягвайки хипотезата, която все пак е технически много малко приложима, за назначаване на комисар от страна на олимпийския комитет), което в рамките на 90 дни ще гласува за нов президент. Кандидатурите трябва да бъдат подадени в срок от 40 дни преди изборите. 

Имената, разбира се, вече се споменават. Споменаваше се това на Джанкарло Абете, но тази хипотеза изглежда не се ползва с голяма подкрепа дори от самия Гравина. Той би искал да остави федерацията – с вече добре стартиралия си комплексен план за реформи – на човек, който по някакъв начин да покаже известна промяна. Най-популярното име в момента е това на Джовани Малаго, който изглежда вече е събрал известен консенсус в първите проучвания в футболните среди. Със сигурност общата цел на всички е да се намери личност, която идва от света на спорта, като се избягват треньори или политици. И в този смисъл Малаго е безупречен. 

Ето, политиката. Може да се помисли, че върху този повече от вероятен избор на Гравина са повлияли и думите на голяма част от депутатите и на някои министри. Но не е така. Гравина никога не се е плашел от подобни искания, което вече се видя ясно след Европейското първенство на Спалети и отчасти и във вторник вечерта в Зеница. Тогава той каза: „Разбирам исканията за оставка, нещо, с което съм особено свикнал напоследък, но някои решения са от компетенцията само на съвета на федерацията“.

Напротив, ако е възможно, този тип битки – започвайки от принципа за автономията на спорта – винаги са го стимулирали. Неговото решение, ако има такова, ще бъде автономно, но е невъзможно да не се отбележат някои твърди позиции, започвайки от тази на министъра на спорта и младежта Андреа Абоди.

„За всички е очевидно, че италианският футбол трябва да бъде преустроен и че този процес трябва да започне с обновяване на ръководството на федерацият“. Добавяйки също: „През последните години правителството конкретно доказа ангажимента си в полза на цялото италианско спортно движение. Считам за обективно неправилно да се опитва да се отричат собствените отговорности за третото поредно пропуснато класиране за Световното първенство по футбол, като се обвиняват институциите в предполагаемо неизпълнение и се омаловажава значението и професионалното ниво на други спортове. Ние ще продължим, както сме правили досега, да вършим това, което е в компетенцията на институциите, но са необходими отговорност, смирение и уважение от страна на всички“.

Това е сериозна атака срещу Гравина, сравнен с Абете и Тавекио, от които – според министъра – са се чули „прояви на достойнство“. Абоди добави още: „Може да се наложи да взема решения с Парламента, които бих предпочел да оставя на тях“, а също и „смятам, че е уместно да има един хубав период на комисарско успокояване“. С оттеглянето на Гравина и новите избори това няма да е необходимо.