Сега драмата е факт. След сезон, прекаран на ръба на зоната за изпадане, Бари вече официално е в Серия С. За първи път от 43 г. Трябваше да спечелят на стадион „Друзо“ в реванша от плейоута срещу Судтирол след 0:0 на „Сан Никола“. Вместо това обаче отборът от Пулия дори не успя да отбележи гол, повтаряйки резултата от първия мач, който дава предимство на момчетата на Кастори, които завършиха сезона по-нагоре в таблицата. Такива са правилата. Но това, което учудва – повече от резултата – е нагласата на момчетата в червено-белите фланелки. Никакви изблици, нито една забележителна акция в 180 минути. Само един удар в гредата на Рао през първото полувреме и едно неточно изпълнение на Гиткяер в края.

Твърде малко, за да се запази категорията срещу Судтирол, който, поне, се опита, призовавайки неколкократно Черофолини за чудо и виждайки как голът му е отменен от ВАР. Но плейоутите са огледало на един сезон, прекаран в преживяване, без никога да се опита да направи тази допълнителна крачка. Това е нагласата, за която феновете упрекват ръководството на Де Лаурентис, оспорвано от години в често призрачния стадион „Сан Никола“. Фактор, който без съмнение не помогна на отбор, който и без това беше зле съставен и никога не беше наистина коригиран на трансферния пазар. Днес Бари потъна в кошмар, но преди три години беше на крачка от съня...

Плъзгащите се врати на историята на „червено-белите“ ни връщат към 11 юни 2023 г., когато голямото завръщане на Бари в Серия А беше на път да се осъществи. Събитие, очаквано в продължение на 12 години, което се изпари в най-решаващия момент, 120 секунди преди края, заради удар с глава на Паволети от Каляри. Бари остана в Серия Б и тръгна надолу. Тимът от Пулия смени четирима треньори (Миняни, Марино, Якини и Федерико Джампаоло). Пълен хаос, който изпрати „червено-белите“ – започнали като сериозни кандидати за промоция – да играят плейоути, за да избегнат изпадането в Серия С.

В този случай изпадането беше предотвратено от успеха в двата мача с Тернана. Спасение и промени. Уволнен бе спортният директор Полито (заменен от Магалини) и нов технически проект е поверен на Морено Лонго. В крайна сметка – след трансферен прозорец, съставен от преотстъпвания и втори избори – отборът завърши на разочароващото девето място. Без позор и без слава, на четири точки от плейофите. 

И ето че идва настоящият сезон – този на катастрофата. Проектът започна наново с нов треньор, Фабио Казерта, и с отбор, който отново е претърпял коренна промяна. Но това трае съвсем малко. Едва 13 мача, след което идва уволнението: на негово място идва Виварини, който обаче не успява да обърне тенденцията и бива уволнен след едва 7 мача. През януари си тръгва и спортният директор Магалини, но промяната не идва. На пейката се връща Морено Лонго, който в края на първенството се опитва да спаси спасимото. Когато, в предпоследния кръг, отборът от Пулия се класира за плейоута, надеждата изглежда се завръща. Бари все още може да се спаси: препятствието Судтирол не изглежда толкова непреодолимо.

А вместо това идва права линия на монитора. Липса на идеи, на шансове, на стимули. Два пъти 0:0, което потвърждава колко малко е направил Бари през сезона: 18 загуби в 40 мача с едва девет победи и дванадесет равенства (включително плейофите). Твърде малко. Бари изпада в Серия С за първи път от 1983 г. Връща се там за първи път от 2019 г., когато Де Лаурентис възроди отбора от пепелта на фалита. Тогава бяха необходими три години, за да се върне в Серия Б. Днес кой знае.