На парапета на първия открит автобус, тръгващ от стадион „Синигалия“ в рамките на обиколката „Como si dice Champions“ из празнуващия град по повод историческото класиране за турнира на най-големите, стои Нико Пас, полудял от радост. 10-ката на Комо не излезе на терена в неделя в Кремона поради последиците от удар и именно затова може би искаше да компенсира петнадесетте хиляди фенове на синьо-белите, които бавно дефилираха по улиците на центъра редом с любимците си. С отпътуване около 20:00 часа от стадиона, маршрутът премина през най-емблематичните места: улица „Виторио Венето“, улица „Кавалоти“, площад „Верди“, за да завърши на най-впечатляващото място – площад „Кавур“ с изглед към езерото, където героите бяха посрещнати с апофеоз от знамена, транспаранти, димни бомби и фойерверки.

Опиянен от радост, редом с развихрилия се Фабрегас, беше и президентът Мирван Суварсо, който винаги е демонстрирал сдържаността, наложена от мениджърската му роля, но този път се разтопи в синьо-бялата еуфория. Суварсо - Фабрегас винаги е бил перфектния тандем: чистият инстинкт и спонтанността на каталунеца, често бъркани с дързост и самонадеяност, намираха равновесие в винаги премерените думи, в типично източната мъдрост на индонезиеца. Този път не, никакви спирачки пред това начинание, което беше невъзможно дори да се помисли преди две години и половина, когато Фабрегас беше избран за главен треньор на отбора в Серия Б.

Това е 59-годишният Стефано В., който развява най-символичния транспарант на вечерта. В три изречения и едно име е обобщена двойствената същност на клуба. „Andiamo, Vamos, C’mon“ се чете на гигантския плакат, на който е изобразен Фабрегас в пълна сила, с два изпънати юмрука, за да празнува някоя от двадесетте победи на Комо в Серия А – рекорд в историята на клуба в елита. Веднага след италианския е испанският, най-използваният език в съблекалнята на Комо, а след това английският, който се говори в офисите на Sent – компанията, чрез която индонезийското семейство Хартоно контролира Комо – където международните мениджъри всеки ден работят трескаво по търговията на дребно и мерчандайзинга, които днес са толкова важни, колкото и спортната част, ако не и повече.

Под снимката на Фабрегас, този „Cesc cumasch“ е смесица от диалект от Комо и каталонски, която обяснява по-добре от всичко друго връзката между местната реалност и международния дух. „Ходя на стадиона, откакто бях на седем години – разказва Стефано с пресипнал глас, между вълнението и следобеда, прекаран в пеене на синьо-бялата еуфория – и това е най-голямата радост, която някога съм изпитвала. Следях Комо навсякъде, Серия D, C, B, включително и приятелските мачове. Не съм пропуснал нито един. В сърцето ми е Лулу Оливейра, който през 2001 г. с головете си ни изведе в Серия А. Но това е фантастичен отбор, аз съм луд по Батурина, според мен един от най-силните играчи, носили тази фланелка. Нико Пас, разбира се, е в друга категория. Сигурен съм, че ще остане да играе още една година при нас, няма да отиде в Интер! Тази година ходих и в Лече, в Пиза, в Болоня, но най-голямото удовлетворение изпитах в Торино срещу Юве, които доминирахме. С такъв треньор нито една мечта не е невъзможна, Фабрегас в момента е най-силният в Европа”.