Една група младежи на екскурзия, които, както се случва с героите, при завръщането си откриват празнуващ народ. Изминаха двадесет години и пет световни първенства от успеха на Италия в Берлин, за да разберем, че на 9 юли 2006 г. нещо се случи и то се случи толкова гръмко, че бележи разделителна линия: има „преди“ и „след“. „Преди“ е разказът за една безкрайна история, такава, каквато беше и италианската радост: тази група младежи на екскурзия обърнаха противниците и клишетата, подариха на италианците в Германия момента, който чакаха цял живот, превърнаха несигурноста на италианците в свят, който им завижда.  

Марчело Липи беше селекционер и пример за подражание; той започна своето световно първенство в стая на римска клиника: там беше Франческо Тоти, който трябваше да се почувства като един от нас, по-скоро като един от тях, с изкълчен глезена и само няколко, съвсем малко седмици, за да се възстанови. Италия, на крака, остана сред пламенните трибуни на Дортмунд и във финала с главата на Зидан и последната дузпа на „съвършения човек“: Фабио Гросо, преобразена за случая.

А след това? „Накарайте ни да мечтаем отново“ би бил днес викът на седемстотинте хиляди на "Чирко Масимо", между хълмовете Палатино и Авентино в Рим, където Световната купа едва се показа 48 часа след еуфорията в Берлин: Буфон и Пирло, Гатузо и Тони, Перота, Индзаги, Неста, Дзакардо и Замброта, Матераци, Бардзагли, Де Роси, Одо, Амелия и Перуци, Джилардино, Якуинта, Дел Пиеро, Каморанези, Бароне и вече споменатите Тоти и Гросо – в произволен ред момчетата на екскурзия, а сега – герои. 

„Накарайте ни отново да мечтаем“ – това е молбата на един влюбен и „предаден“ народ. Две десетилетия след като празнува световната титла от 2006 г. той е извън контрол в най-благородния смисъл на думата: там се крият мислите и чувствата на онези, които ги накараха да мечтаят и които си наложиха „национално“ мълчание, докато един от тях, Рино Гатузо, даваше всичко от себе си, за да премине през „гилотината“ на плейофите с поглед към САЩ. Рино не успя, героите престанаха да говорят за Адзурите от уважение и защото така беше правилно. Днес обаче е време за друга история, истинска, най-истинската, и Италия по право се завръща в чата на световните шампиони от 2006 г., който все още е активен: шеги, изречения, спомени и единодушен поздрав към Липи, толкова силен, колкото и изпълнен с енергия, за да стигне чак до Испания, където се намира бившия селекционер.

„Накарайте ни отново да мечтаем“ е посланието, което новото ръководство трябва да предаде на онези, които се готвят да поемат най-деликатните и отговорни роли: фигурата на техническия директор и тази на треньора на пейката. Малдини и Конте, Конте и Малдини: след няколко часа може да дойде техният ред. След 9 юли преди двадесет години имаше малко, много малко за разказване, когато световното първенство приключи: отпадане още на първата пречка през 2010 и 2014 г., на дивана през 2018, 2022 и през настоящото първенство. Цяло едно поколение няма да може да пропусне следващото събитие през 2030 г., защото това ще бъде първият път и само мисълта за това вече боли: единствените магически вечери, от дузпата на Гросо насам, носят подписа на Роберто Манчини – Евро 2020, превърнало се впоследствие в 2021, Уембли на 11 юли, когато лекотата и щипка здрава класа накараха всички италианци да се изненадат. 

Възможно е Италия да се върне към величието. Напротив, трябва да го направи. Паоло Малдини е изтъкната фигура, в която знанията, лидерството и уравновесеността се преплитат, а Антонио Конте е треньор, който знае как да предаде идеи и кураж за миг и който този път би имал по-широк хоризонт – четири години – за да остави своя отпечатък. На заден план са клубовете: първата стъпка, в някои отношения оглушителна, е готовността да се помогне финансово за назначаването на селекционера – обрат в навиците – от конфликтност към сътрудничество – който звучи като осъзнаване на ситуацията.

А след това – инициативите за тези, които залагат на младите „азури“, подновяването на диалога с правителството, стадионите за Евро 2032: последният призив е като да се постави пред огледалото една система, която вече не може да си затваря очите. Тази сутрин група младежи на екскурзия ще се събудят, както само героите могат да го направят: чатът, създаден десет години след Берлин от този, който – в Берлин вдигна Световната купа към небето, ще закипи. Засега обаче само със спомени!