Можете да потъркате очи: с осем нови играчи в състава си Италия от "тиква" се превърна в "каляска". Доминираща и смазваща. Италия разгроми Турция като гост с 4:1 в Бурса отбелязвайки три гола в първите 27 минути, и само за три дни изтри болезнения дебют на „Олимпико“ с поражението 0:2 срещу Белгия. Това е победа с огромно значение не само и не толкова за класирането в Лигата на нациите, което все пак се отваря отново, колкото за духа и гордостта. Италия не е толкова слаба, колкото ни накара да повярваме Белгия. Ясно е, че „Адзурите“ се възползваха от ужасния момент на съперника, съсипан от отсъствията на Чалханоглу и Йълдъз и от вътрешни раздори. За Винченцо Монтела нещата се очертават зле: при резултат 0:3 турската публика, шокирана от неприличното представление след лошото представяне на Световното първенство, крещеше „оставка“. Въпреки това никой не би очаквал толкова мощна реакция от срамежливата и безжизнена Италия, която видяхме миналия петък.

Италианците обаче едва ли ще преминат от депресия към еуфория, защото сега им предстои рискован мач във Франция. Но е редно да отбележим, че промененият състав функционираше перфектно. По физически и може би дори по психологически причини свежестта се оказа положителен фактор за националния отбор. Манчини, като по свой начин написа страница в историята, изведе на терена двама братя като титуляри едновременно: това не се беше случвало от 111 години, когато с „синята“ фланелка играха Алдо и Луиджи Чевенини.

Себастиано Еспозито, при своя дебют, застана редом с Пио от „Интер“, допълвайки триото в атака с Распадори. Общо имаше 8 промени в сравнение с мача срещу Белгия: освен Донарума, в състава останаха Пио и Тонали в полузащитата, на позицията на плеймейкър, подкрепян от Фратези и Фаджоли. Защитата беше напълно преобразена, като Бастони за първи път излезе на терена след изгонването в Зеница, редом със Скалвини, а на фланговете игра дуото от Висшата лига Кайоде - Руджери. От другата страна Монтела (освиркан още преди мача, както и италианският химн) излезе с един-единствен играч от Серия А – Зеки Челик от „Ювентус“. В атака място получиха талантливите Арда Гюлер и Джан Узун, които трябваше да измислят комбинации, способни да разпалят пламенната „Тимсах Арена“ в Бурса.

Но шумната и враждебна атмосфера не успя да попречи на чудесния отговор на Италия. Ако първият половин час срещу Белгия беше за срам, то тези 30 минути срещу Турция може би ще бъдат запомнени като повратната точка в новия цикъл на Манчини. Характер, решителност и качество: нищо не липсваше, абсолютно нищо. Италия си подаваше топката, за да излъже предвидимата турска пресаг, с помощта на Распадори, който играеше много навътре в терена, и доброто участие на Фаджоли. И имаше умението веднага да насочи мача в своя полза. В 9-ата минута след корнер, спечелен от спасен удар на Пио: центрирането на Руджери не беше добро, но още по-зле се представи Челик, който пропусна да избие, което позволи на Бастони да отбележи с левия крак. Важен гол за националния отбор, а също и за защитника на „Интер“, който се стреми да поправи травматичната 2026 година.

Турция не успя да реагира, не само заради забележителната агресивност на „Адзурите“, но и защото Италия успя да играе добър футбол с бързи комбинации и високо темпо. Акцията за 2:0, изградена с 12 паса, е истински манифест на стила на Манчини: при заключителния удар с десния крак на Кайоде, Баяндър не изби добре, Челик отново беше разсеян, а Фратези - светкавично бърз при добавката. Още един възроден играч. В този момент Турция се срина, оставяйки се на милостта на зашеметяващия футбол на „Адзурите“: отляво, напред, отдясно. Още веднъж, след перфектно подаване от Пио, Кайоде стреля и отпразнува дебюта си в националния отбор с гола, който реши мача още след една трета от срещата. Невероятна вечер за този младеж, роден през 2004 г., титуляр в „Брентфорд“, роден в Пиемонт в семейство от Нигерия: усещането е, че Италия, докато чака Палестра, е намерила нов господар на дясното крило. 

До почивката мачът протече без особени изненади, когато Манчини извади Распадори и пусна Камбиаги: Себастиано беше преместен вдясно. Монтела, от своя страна, преобрази отбора с три смени, което доведе до незабавен импулс от страна на Баръш Йълмаз: в тази ситуация Доннарума прояви невнимание при излизането си срещу Айдън. Но илюзията на Бурса продължи съвсем малко, защото Пио Еспозито възстанови преднината още в 5-ата минута, като с глава добави удара на Тонали, отбит от гредата: шести гол за националния отбор за нападателя на „Интер“, който бе кулминацията на един фантастичен мач. Последният трепет за Манчини беше отмененият гол на Йълмаз отново за засада: селекционерът се ядоса много на Камбиаги, който беше загубил топката, предизвиквайки неподходяща контраатака. Детайли, които трябва да се анализират. Но е обнадеждаващо да се прави анализ след такава победа: ако героят Доннарума беше най-слабият в отбора, а Италия спечели с 4:1, може би е на прав път.