„Кайоде? Откъде се появи този Кайоде?“, сигурно си е казал някой фен, докато се възхищаваше на неудържимите му пробиви по дясното крило, гола и страничните хвърляния, наподобяващи хвърляне на копие. Който и да е бил развълнуван от мача Италия – Португалия на 17 юли 2023 г., финалът на Европейското първенство за младежи до 19 години, спечелен от „Адзурите“ на Болини, днес помощник на Манчини, не може да е забравил онзи младеж, изведен като дясно крило в схемата 4-3-3 – истинска буря, автор и на гола, донесъл победата. Тогава пишеха: „Защитник, преквалифициран в крило“. Виждаше се, че не е обикновен играч. Манчини постъпи добре, като го пусна в състава. Смело ли беше? За Италия – да, защото е страна на „различно младите“, а 24-годишен като Руджери е „млад“ в общоприетото въображение. В чужбина – не. Без да се прибягва до старата теория за „големите деца“, може би последните удари са дали окончателния тласък. Ако някой е добър, играе, дори и да е на седемнадесет години като Ямал на Евро 2024. Той е феномен, а италианците изглежда не са загубени. Има голям резерв от млади играчи, които могат да подхранят Италия на бъдещето, с поглед към Европейското първенство и Световното първенство. Кайоде, с гола си, е само една от тези фигури. И водещата на момента.

От Дино Дзоф до Джиджи Буфон, минавайки през Дзенга, Перуци, Палиука и Маркеджани, и стигайки до Донарума, който беше титуляр, докато още беше непълнолетен. В Италия никога не е имало проблеми с вратарския пост. Карнезеки е едва на 26 години, но идват Песина (18), включен в списъка, изненадващият Палмизани (22) от Фрозиноне, Дафара (21), а ако искаме да преувеличим – Маскарди (20), Фортин (23)... Няма проблем.

Поразени от внезапно благоденствие, бихме могли да заложим на десетилетно бъдеще, особено вдясно: 22-годишният Кайоде би бил вторият избор след 21-годишния Палестра, който в момента е контузен. Зад тях настъпва последната сензация Лули (19), а има и Фавазули (22). Всички са крайни защитници - крила. Конкуренцията е безмилостна, някой може да премине в атаката. Лявата страна е по-слабо представена, но Калафиори (24) е от световна класа, Руджери (24) се представи отлично в „Атлетико“, а сега има и „Астън Вила“. Без да забравяме, че Удоджи все още е на 23, а на път е и 20-годишният Фортини.

„Старият“ Скалвини е едва на 22 години, Манчини го изведе на терена, когато беше на 18, и сега се възстановява след поредица от трудности и контузии. Той е ветеран в сравнение с новодошлите. Да се надяваме, че ще побързат, защото в центъра няма излишък от играчи. Най-обещаващият е Леони (19), който премина в Ливърпул преди година, но е контузен: играе и с двете крака, изключително важен. Също така и Аханор (18), който е собственост на Челси и може да играе като централен защитник и ляв бек. Селекционерът следи Палма (18) с двойно гражданство, но изглежда, че момчето се чувства по-скоро италианец. Балдини разполага с Комуцо (21), Киародия (21), Мане (21) и Реджани (18). Сред големите имена е и Гиларди (23). Търсим нови Бонучи - Киелини.

Сред дефанзивните играчи в тричленната полузащита Италия не е в най-добрата си форма. Ето защо Романо, който, нека не забравяме, е на 20 години и може само да се развива, а всъщност ще трябва да го направи бързо. Той ще го направи. От U21 си проправя път Липани (21). По-добре е ситуацията като флангови полузащитници: Думбиа (22) и Пизили (22) изглеждат като имената на бъдещето – първият с унищожителна физика и нападателен дух, а вторият – „късноразвит талант“, който може да играе в атакуващата зона. От Ндур (22) до Фатиканти (22) резервният състав е пълен, големи са очакванията към Либерали, на 19 години, и Фабрегас като треньор: номер 10, който днес може да играе като централен полузащитник в атака.

Списъкът с крилата, нека ги наречем така, е численно голям. Липсва балансиращият играч, Политано, Кайехон от старите времена. Почти всички са офанзивни, но почти всички могат да играят и на двете крила. Себастиано Еспозито (24) се развива, съчетавайки класа и тактическа дисциплина. На селекционера много му харесва Зома (22): на „Олимпико“ се видя крило от онези, които са изключително бързи и майстори на дрибъла. В списъка е и Самуеле Инасио, едва на 18 години, титуляр в „Борусия Дортмунд": може да играе като крило и като централен нападател, казват, че е най-силният. А после Вергара (23) с невероятните си удари, Колеошо (22), който се насочва към противника и ускорява, играчът на „Милан“ Сисе (19) с голов нюх. И Фини, Черубини, Качамани.

Пио Еспозито, на 21 години, не пропуска нито един мач с националния отбор, вече е отбелязал 6 гола, умее да играе като нападател №9 както в наказателното поле, така и в движение – когато има по-близък нападател и полузащитниците навлизат, той е идеалният партньор за пас, както се видя в Бурса. Раймондо (22) се развива и разполага с нелоши удари. На Камарда бяха възложени прекалено големи очаквания, но той все още е на 18 години. Сега е контузен, но Ехатор е на 19 години и може да играе като първи и втори нападател. Ето един много разнообразен тим на Италия, който е и много млад.