„Днес ще ви изненадам: искаме да работим в екип с вас. Не съм непогрешим, грешки има, но искам моите съдии отново да вземат решенията си на терена. И ще продължа така до края на сезона, няма да променям мнението си от седмица на седмица“. Подпомаган от техническия директор на „Асоциацията на съдиите“ Доменико Месина и члена на CAN Габриеле Гава, отговорникът за назначаването на съдиите Даниеле Орсато така затвърди своята културна революция пред журналисти, коментатори и телевизионни анализатори в базата в Лисоне – щабквартирата на ВАР, а не само това, но и медиен център на Лигата. Радикална промяна в курса, потвърдена от статистиката на Серия А: обръщанията към монитора са практически нулеви, а отсъдените дузпи са изключително малко. Средно се отсъждат по-малко фаулове и се играе много повече: ефективното игрово време се увеличава с почти 6 минути в сравнение с миналия шампионат, благодарение на новите правила за губене на време, наложени от ИФАБ.

Домакини в Лисоне са висшите ръководители на италианския футбол. Представени от главния редактор на Серия А Лоренцо Далари, изпълнителният директор на Серия А Луиджи Де Сиерво и генералният секретар на футболната федерация Марко Брунели подчертаха, че новите насоки повишават зрелищността, до такава степен, че в началото на този шампионат не е имало нито един мач, завършил 0:0. „ВАР не е мъртъв“ и остава основен стълб на футболното движение. Пътят, начертан от ръководството, е решително насочен към международните стандарти, за да се гарантира интензивност на мачовете – цел, споделяна от всички компоненти на системата с оглед подобряване на футболния продукт.

Тонът на Орсато (умишлено без микрофон) е решителен и убедителен, такъв, какъвто беше и на терена: „Днес моите съдии все още не притежават личността на Чезари (присъстващ в залата, както и други бивши съдии и бивши футболисти, днес уважавани коментатори, бел. ред.), но искам да им предам това, което съм научил на терена. Да изграждам младите, да вдъхна на моите момчета личност и смелост да вземат решения. Те трябва да общуват с треньорите и играчите, без да използват картончето като щит. Съдиите грешат, но ние се намесваме, за да избегнем в бъдеще хирургическите намеси на ВАР, както в миналото: това вече не е футбол. Опитваме се да се настроим, ще допуснем и други грешки, но аз ще стигна до края по този начин“. Акцент върху физическата подготовка, основната причина за грешките: „Днес съдиите умират на терена, ако не са тренирани. Който не тича, остава у дома“. Беше засегната и темата за териториалността. По-добре е да се избягва съдията от същия район на града: например, за „Наполи“ – не на Мареска, а на Гуида от Торе Анунциата. Накрая, няма фаулове с ръка, ако записите не потвърждават докосването, но в Серия А скоро ще бъде въведен чипът в топката, както се видя на Световното първенство.

Правилата на ИФАБ, от друга страна, са ясни и казват „не“ на леките дузпи. Орсато подкрепя решенията за сблъсъци „крак в крак“, като тези между Хила и Коло Муани (Ювентус – Милан) и Алайбегович и Кейта (Ювентус – Парма): те не подлежат на наказание. Стига вече с леките докосвания (Де Винтер срещу Калулу в мача Юве – Милан преди гола на Сисе) – за да бъде санкционирано, стъпването върху крака трябва да бъде „силно натискане“. По същия начин той счита за правилно, че технологията не е намесила при контакта между Де Бройне и Васкес в първия кръг – може би епизодът, който предизвика най-големи полемики: „Фаул ли е, не е ли – това може да се обсъжда“, каза Орсато. „Но това не е ситуация на явна и очевидна грешка и ВАР е постъпил правилно, като не се е намесил. Най-важното е да се запази последователността до края на сезона. Това е, което ни искат треньорите.“

Имаше няколко спорни моменти, които бяха доста очевидни, както призна самият отговорник за назначаването на съдиите. Започваме от края – задържането на Калулу срещу Роу в мача „Ювентус – Аталанта“ от последния кръг, „което видя дори баща ми, който е на 82 години“. Явна беше и дузпата за фаула на Драгушин срещу Монтеризи в мача „Фрозиноне – Фиорентина“: „Как съдията не го е видял? Това е силен ритник, а не допир. С ВАР такива грешки не бива да се допускат“. Осъдено е и решението в Лисоне при мача „Фиорентина“ – „Пиза“ за Купата на Италия относно продължителното задържане на Пелегрино от Карачоло в наказателното поле: „Той прецени, че играчът се е хвърлил на земята, но това е било погрешна преценка“. Същото важи и за мача „Торино – Милан“ относно ръката на Влашич („Ръката се движеше, но нагоре, а не надолу“). ВАР остана виновно мълчалив по отношение на пропуснатите директни червени картони за грубото нарушение на Какре срещу Бричги в мача „Комо – Парма“ и за агресивното поведение на Хименес срещу Бракалия в мача „Фиорентина – Фрозиноне“. Пътят, прокаран от Орсато, е смел и най-накрая се привежда в съответствие с европейските стандарти. Футболът благодари, както и зрелището. Сега обаче истинското предизвикателство се премества на мониторите в Лисоне: за да може революцията наистина да проработи, ВАР-съдиите, които са мълчали, ще трябва да намерят отново гласа си и смелостта да поправят най-очевидните пропуски. Без колебания.