Още щом стъпиш в спортния център на „Волунтас“, всичко говори за тях. Фланелки, трофеи, снимки, сувенири. От тези игрища започна историята на братята Еспозито: Себастиано и Пио преди два дни играха за националния отбор на Италия, но имаше време, когато блестяха с екипа на „Волунтас“. Заслугата е на Роберто Клеричи, талант-скаутът, който ги доведе в Бреша заедно с брат им Салваторе. През годините те винаги са го помнели и му са благодарили. Те, които играеха футбол навсякъде – от малкото игрище до двора на къщата, когато финалният сигнал идваше от слънцето или от виковете на майка им Флавия, готова да ги върне у дома. Тримата братя са израснали тук и от миналия ноември станаха единствени собственици на клуба, затваряйки кръга.

Средата на юни, 10 часа сутринта. В лагера „Камп Еспозито“, който те самите организират всяко лято, има един специален треньор. Това е нападателят на „Интер“ Пио Еспозито, който тук се чувства като у дома си и вместо да отиде на почивка, се е присъединил към своя клуб. Започва да обяснява на момчетата как се правят пасове, след което се обръща и ги учи как да стрелят към вратата. Те го гледат със замечтан поглед. Същите очи, с които му се възхищаваха, когато донесе в спортния център картонено копие на току-що спечеленото с „Интер“ скудето. Поставиха купата в една зала, под подписаните фланелки на тримата момчета. „На „Волунтас“, моето семейство“, гласи надписът на всяко посвещение. А след това се натъкваме на цяла поредица от купи и снимки. Заедно с тях в лагерите това лято се появи и Антонио Карека, партньор в атаката на Диего Марадона в Наполи, който е идол на бащата на тримата братя -Агостино.

Пио не е единственият. Неведнъж се е случвало Салваторе да се прибере късно от мач, а на сутринта да е на терена и да тренира изпълнението на свободни удари с момчетата. Или пък по време на лагера да проявява интерес към доставката на екипите и началото на тренировките. И Себастиано е много активен. Появява се често, особено сега, когато играе в Реджо Емилия, на около час път с кола. Освен това Салваторе се занимава с обажданията до треньори и ръководители. А за всички е стимул да общуват с трима футболисти от най-високо ниво, не само за децата. Освен това, да ги имаме за пример може да послужи като стимул за младите и да им даде надежда. По принципа: те са успели, може би ако следваме съветите и препоръките им, и ние можем да успеем…

Целта на „Волунтас“, обаче, е преди всичко да формира младежите. Няма първи отбор и всяка година около 10 момчета се изпращат при професионалистите. Президентът е бащата на момчетата, Агостино, който се грижи на първа линия за клуба. Децата му са осъществили и неговата мечта, тъй като той е спрял в „Примаверата" (юношите) на „Наполи“, а след това в Серия С. Във „Волунтас“ има десет отбора, от най-малките до „Под 17“. И в организационната структура се срещат известни имена, особено в Бреша: спортен директор е Марко Дзамбели, а отборът „Под 15“ отскоро се ръководи от Себастиен Де Майо, бивш защитник, който е играл в Серия А за Бреша, Дженоа, Фиорентина, Болоня и Удинезе. Те са били съотборници в Серия А и днес отново се срещат.

Философията е ясна и пътят беше очертан именно от Клеричи – откривателят на тримата братя, но също и на Андреа Пирло и много други – преди няколко години: интензивни тренировки, много пасове и много индивидуална техника. Табло, закачено в съблекалнята, показва пътя: владение на топката, дуели, първо докосване, силни пасове, траектории на високите топки и емоционалната интензивност на треньора по време на тренировката. Така се разкриха братята Еспозито. От „Волунтас“ до националния отбор. Снимки и фланелки, окачени по стените, показват примера, който трябва да се следва.