14 май 2000 г. За феновете на Ювентус и Лацио, по напълно противоположни причини, тази дата остана незабравима: „бианконерите“ загубиха под проливния дъжд в Перуджа, а „бианкочелестите“ разгромиха Реджина с 3:0 и след това чакаха повече от час, за да могат да празнуват излизането си начело в последния кръг и математическата победа за историческата си втора шампионска титла. Този ден обаче представлява и символичен момент за Зинедин Зидан и Роберто Манчини, които тази вечер ще се срещнат за първи път като съперници във втората си кариера – тази на треньори. 9 637 дни след последния път, когато, макар и на разстояние от 174 км, се изправиха един срещу друг като футболисти.

Да, защото онзи 14 май 2000 г. символично бележи окончателното разделяне на кариерите на двама от най-великите плеймейкъри, които сме виждали в действие през 90-те години в Серия А. За Роберто Манчини това беше перфектният ден: вече сигурен, че ще се сбогува с футбола, дотолкова, че направи символичната обиколка на стадион „Олимпико“ в края на мача, докато чакаше резултата от срещата Перуджа – Ювентус, той успя дори да отпразнува втората си шампионска титла като футболист, след тази, също толкова историческа, със „Сампдория“ през 1991 г.

За Зидан, от друга страна, това беше поредното разочарование от кошмарния тригодишен период, който щеше да сложи край на неговото приключение при „бианконерите“, след загубата на финала на Шампионската лига срещу „Реал Мадрид“ през 1998 г. и седмото място през сезон 1998–99. Финал с „нула купи“, като се има предвид изпускането на девет точки преднина, което отборът претърпя през същата година от Лацио, и второто място зад Рома, което щеше да дойде сезон по-късно. 

Последният път, когато Зизу и Манчо се бяха изправили един срещу друг на футболното игрище, беше на 13 януари 2000 г., в първия мач от четвъртфиналите на Купата на Италия на стадион „Деле Алпи“, в сблъсък, в който и двамата отбелязаха голове: французинът за временното 1:0 в полза на „Ювентус“, а играчът на „Лацио“ за крайния резултат 3:2 за Юве. Гол, който, въпреки загубата, се оказа решаващ за класирането за следващия кръг... две седмици по-късно, благодарение на победата на „бианкочелестите“ с 2:1 в реванша. В мача от първенството обаче, който се оказа решаващ за началото на обрата на Лацио в борбата за титлата (0:1 в Торино, гол на Симеоне), Манчини не беше на терена: вече сигурен, че ще се сбогува с футбола в края на сезона, той отиде на трибуната, за да бъде „изпробван“ в ролята на технически наблюдател на Свен-Йоран Ериксон. 

Днес, 9637 дни след дъжда в Перуджа и забавения с час празник на Лацио, Зинедин Зидан и Роберто Манчини отново ще се изправят един срещу друг като равни. Всъщност през тези над 26 години вече е имало още една среща между двамата: на 11 май 2001 г. на стадион „Артемио Франки“, когато играчът на „Ювентус“ беше на терена, а бившият вече футболист на „Лацио“ – на пейката на „Фиорентина“. Мачът завърши с категорично 1:3, като Зизу отбеляза първия гол и беше обявен за най-добър на терена. В 8-те (+1) предишни сблъсъка между двамата през кариерата им французинът води с 4 (+1) победи срещу 2. Но Манчи му е отнел два титли: освен шампионската титла от 2000 г., също и Суперкупата на Италия от 1998 г. Кой знае за коя от всички тези срещи ще си спомнят днес, когато си стиснат ръцете на „Стад де Франс“...