Съперници в областта на културата, кухнята, киното, литературата и художествените забележителности, но не и във футбола. Поне до 1978 г. Франция е госпожата на овалната топка за ръгби, но при кръглата топка няма съперничество с „Адзурите“. После идва Мишел Платини – първият обрат. Вторият ще бъде Зинедин Зидан. Третият – Килиан Мбапе. Трофейната им витрина все още е по-бедна от тази на Италия, но през последните тридесет години французите са по-силни. Дори в преките сблъсъци: от 1978 г. насам, без да се броят дузпите, Италия е спечелила само два пъти (2008 и 2024 г.) в 15 мача. Но финалът на световното през 2006 г. бе сладка победа с дузпи.

В онзи сблъсък през 1978 г. света откри Мишел Платини – шампионът, за когото всички говореха до тогава във Франция. Приятелски мач преди Световното първенство в Неапол. Италия води с два гола, а Франция изравнява резултата през второто полувреме и Мишел отбелязва два гола от пряк свободен удар: първият му удар е отменен, а вторият пак влиза. Впечатляващо. Някои започват да обмислят да го доведат в Серия А…

Няколко месеца след мача в Неапол, срещата Италия – Франция бе дебютът на световното първенство в Аржентина. Треньорът Беардзот пуска в игра Кабрини и Паоло Роси, а още преди да е изминала и минута Лакомб вкарва гол и италианците са в шок. Вместо да се сринат „Адзурите“ реагират и отбелязват голове чрез Роси и Дзакарели. Може би най-красивата Италия на Беардзот. Франция не преминава груповата фаза.

Сблъсъкът с Франция на световното през 1982 г. отпада в последния момент, тъй като Германия печели полуфинала след дузпи. Срещу Платини на „Бернабеу“ би било по-трудно. Сблъсъкът се отлага за 1986 г., а в Мексико няма никакво съперничество. Последният отбор на Италия под ръководството на Беардзот вече няма идентичност, Франция лети и побеждава с 2:0. Мишел Платини отбелязва един гол, въпреки всички опити за индивидуално пазене.

През 1998 г. Франция става световен шампион на родна земя, а съперникът, срещу когото „Петлите“ изпитват най-големи затруднения, са „Адзурите“ на Чезаре Малдини в четвъртфиналите. Мачът е изключително равностоен – 0:0 след 120 минути, след което се стига до дузпи. Зидан и Баджо отбелязват първите две, Лизаразу и Албертини пропускат ударите си от 11 метра, а последният удар на Ди Биаджо удря напречната греда. До полуфинала срещу Хърватия се класират домакините.

Френският случай придобива чертите на синдром за Италия. Две години след Париж Италия и Франция се срещат отново в Амстердам на финала на Евро 2000. „Адзурите“ играят по-зрелищно, но са разточителни, а голът на Делвекио не е достатъчен, за да им гарантира победата: когато шампанското вече е готово, в 93-тата минута Силван Вилтор изненадва Толдо. А в продълженията, в 103-тата минута, Давид Трезеге отбелязва за 2:1, с което слага край на мача. Това е „златният гол“. При завръщането си в Италия, след критиките на Берлускони, Дино Дзоф с достойнство подава оставка.

Сладко, много сладко отмъщение за Италия идва 6 години по-късно. Франция спечели европейското, но Италия - световното. Финалът Италия – Франция в Берлин: Зидан извежда Франция напред с дузпа, Тони отбелязва валиден гол, който е отменен, а Марко Матераци изравнява с глава. Между двамата голмайстори се случва всичко възможно, докато накрая Зизу получава червен картон за прословутия удар с глава. Дузпи. Никой не пропуска – Пирло, Матераци, Де Роси, Дел Пиеро и накрая Гросо, след като Трезеге, „екзекуторът от Ротердам“, не успява да вкара. Италия на Липи е световен шампион.

По онова време мачът Италия – Франция се превръща в най-важното събитие в европейския футбол. Двата национални отбора са в една и съща квалификационна група за Евро 2008, а селекционер на Италия е Роберто Донадони. В Париж Франция събужда италианците от сладката мечта на световен шампион, като печели с 3:1, а в реванша на „Сан Сиро“ резултатът е 0:0. И двата отбора се класират, а жребият ги поставя в една група. Но Франция е в упадък и треньорът Раймон Доменек трябва да се предаде отново: 2:0, с попадения на Пирло и Де Роси. Адзурите продължават, Петлите отпадат. Испания спира италианците след това.

След дълго време Франция и Италия отново се срещат. И двете са разочаровани от Евро 2024. През септември започваме отново в Лигата на нациите – те разполагат с Мбапе и са заплашителни, но „Адзурите“ изиграват най-добрия си мач от последните години. След гол на Баркола още в първата минута в Париж, Италия отвръща с голове на Димарко, Фратези и Тонали. На "Сан Сиро" пък Франция печели с 3:1 с два гола на Рабио, което гарантира първото място в групата за Петлите, а на Италия - среща с Норвегия в квалификациите за Мондиал 2026. Тази вечер драмата продължава…