Отново е лято, а това значи, че е време за почивка. Даже и за националния селекционер на световния шампион Германия Йоахим Льов (55 г.), който през юли отива на о-в Сардиния. Преди това обаче той намери време за голямо интервю, в което се върна към култовия за всички германци Мондиал 2014.

Още по темата

 

- Хер Льов, за много фенове онова 7:1 срещу Бразилия е над всичко. Какво помните от онзи луд мач? - Усещането беше смесица от абсолютно щастие и недоверие. Още помня как около 30-ата минута питах Ханзи Флик (б.р., бившия му помощник, а сега спортен директор на ГФС): "Ханзи, реалност ли е това, което се случва?" Резултатът беше 5:0 в 1/2-финал на световно първенство срещу домакина. Трудно е за разбиране. Когато се прибрахме в съблекалнята на полувремето, усетих огромно щастие. Защото знаех, че няма как да изпуснем мача от 5:0. От друга страна обаче, бяха наясно, че не трябва да изпадаме в еуфория. Затова за малко се дръпнах и се замислих какво трябва да кажа.

- И какво казахте на играчите? - Казах им: "Хора, водим 5:0, но искам от вас да продължите концентрирано, сериозно и дисциплинирано." Бях наясно, че бразилците ще се опитат да направят нещо, въпреки че всичко вече беше решено. Затова за мен бе важно да продължим да играем така, както в началото. Но не исках да правим бразилците смешни пред многомилионна публика. Защото през 2006 г. разбрахме на свой гръб колко болезнено е да пропуснеш финала у дома.

- Кога по време на мондиала в Бразилия за първи път имахте усещането, че този път може да се преборите за титлата? - След 1/4-финала с Франция. За мен бяхме много категорични в онзи мач. Тогава усетих на какво сме способни и че можем да вземем титлата. На 1/2-финалите ни чакаше Бразилия, но анализите ни по време на турнира показваха, че те не са неуязвими в защита. Бяхме добре подготвени за тях, имахме ясен план. Бях убеден, че можем да бием Бразилия.

- Ключовият мач на Бундестима обаче бе 1/8-финалът с Алжир (б.р., 2:1 след продължения). След това последваха много разговори и промени в състава. - Беше ми предварително ясно, че ще дойде мач, който ще спечелим с мъка. Няма съмнение, че тогава не стояхме добре игрово. Но се борихме, това беше важно. След това започнахме с анализите на Франция и стигнахме до извода, че трябва да ги нападаме по фланговете, защото в средата се бореха много и действаха добре с глава. Затова Лам на десния фланг беше най-добрият ни вариант. Затова и от 1/4-финала нататък той заигра на десния бек. В същото време от самото начало планът ни бе Швайнщайгвер и Кедира да заиграят заедно от средата на турнира, преди това определено не бяха готови. Но за 1/4-финала бяха.

- Казвате, че са били готови. Като цяло усещането бе, че в Бразилия играчите бяха готови за нещо голямо. - Вярно е. Затова и преди финала усещанията ми бяха много добри. В продължение на 10 г. винаги играехме до края на турнирите. Друга страна не би могла да се повтори с подобно нещо. Загледах се в някои от играчите на загрявката и се замислих за отпадането срещу Италия на 1/2-финала на Евро 2012. Тогава играчи като Швайнщайгер, Кедира, Клозе, Лам, Мертезакер или Мюлер дойдоха при мен и ми казаха: "Тренер, ще опитаме пак, искаме да спечелим титла." Затова бях сигурен, че срещу Аржентина ще ни помогне онази загуба с Италия. Преди началото на мача на "Маракана" казах, че е дошло времето за титлата. Дълбоко в мен се бе вкоренило усещането, че този път нищо няма да се обърка. Беше ясно, че ще бъде тежко, но след толкова много години отборът заслужаваше да успее. Единственото, за което се двоумях след 7:1 с Бразилия, беше дали в атака да пуснем Клозе или Гьотце.

- Заложихте на Клозе. - И двамата бяха в кондиция. За Миро знаех, че силите му може би няма да стигнат за продължения, защото много се раздава, занимава непрекъснато защитата на противника, а и се връща да помага назад. Знаех обаче и че заради опита му аржентинците го уважават много. Знаеха, че през 2006 г. ни върна в мача срещу тях, през 2010 г. им вкара 2 гола. Целта сега бе Миро да им стресира защитата. Колкото до Марио, бях сигурен, че ако го пуснем като резерва, той може да бъде оръжие. Той е толкова непредвидим и има моменти на гениалност, труден е за всеки съперник.

- Как решихте да му кажете на влизане в игра: "Сега покажи на света, че си по-добър от Меси"? - Това беше спонтанно хрумване. Винаги всичко се върти около Меси, говори се много за него и с право. Но когато Марио стоеше до мен, си помислих, че за мен в онзи момент той е по-ценен от Меси. Мислех си, че Марио ще реши мача. И всичко ми дойде отвътре. Финалът висеше на косъм и бе трудно да се дават тактически напътствия. Всичко бе по-скоро въпрос на емоция.

- Много от футболистите казаха, че след титлата са им трябвали по 3-4 месеца, за да обработят случилото се и да се възстановят психически. И при вас ли беше така? - Непосредствено след края бях в транс. Знаех, че сме шампиони и ще отнесем купата вкъщи. Беше лудост. След това в хотела седях с жена ми, приятели и колегите от щаба. Бях щастлив, но нямах сили да празнувам както трябва, защото покрай турнира бях тотално изхабен откъм емоции. В седмиците след това се наслаждавах на самотата. А спомените от Бразилия се връщаха непрестанно. Беше голяма радост. Мина време преди отново да се почувствам зареден с енергия. Това се проточи във времето до следващия сбор с Бундестима. Играхме пак с Аржентина (б.р. този път в контрола). Питах се как от сега нататък ще мотивирам отбора. Шест седмици преди това бяхме били Аржентина. Този път не можех да кажа колко важен е за нас мачът, защото ставаше дума за контрола. Мислех си, че ако ни бият, така е трябвало да стане. А и ние бяхме спечелили финала. Някъде до октомври се възстановявах, преди това силите и мотивацията ми ги нямаше. Батериите ми бяха празни. Но по някое време си дадох сметка, че сега трябва да потвърдим това, което показахме в Бразилия. Ще трябва да се развиваме и точно това е най-привлекателното в ситуацията.

- Сега обаче световните шампиони не изглеждат много като световни шампиони. Лицето на Бундестима се променя. - Това са нормални неща, стават с времето. От една страна, се борихме с контузии, от друга, Лам, Клозе и Мертезакер се отказаха. А те бяха водещи фигури години наред. Сега ги няма и е ясно, че нещо трябва да се промени. Няма битки за йерархия, но отборът трябва да се намести. Кой ще поема отговорността в тежките моменти? Кого ще слуша отборът? Според кого ще се ориентират младите? Нужно е малко време, за да се получат нещата. А и сега все повече се вижда как Швайнщайгер, Боатенг, Нойер, Кедира, Хумелс, Кроос и Мюлер поемат тази водеща роля. И се справят добре.

- Как гледате на положението на Швайнщайгер? Напоследък изглеждаше несигурно, че капитанът на Бундестима ще остане в Байерн. - Говорих с него след последните ни мачове. Каза ми, че след ваканцията му предстои разговор с Карл-Хайнц Румениге.

- В последните години Швайни и Подолски бяха лицата на възхода на германския футбол. Напоследък обаче ролята на Полди не е решаваща. - По принцип Подолски от години е основна част от отбора, защото е позитивен човек и по свой начин влияе положително. Настроен е положително, раздава се на тренировки, повлича другите след себе си. Положителната представа за отбора е и негова заслуга. Но в крайна сметка от значение е най-вече показаното на терена. Швайнщайгер например беше дълго контузен, но в края на изминалия сезон отново изигра важна роля за "Байерн"...

- ... нещо, което не може да се твърди за Подолски. - За мен не е важно дали играе за голям отбор и в Шампионската лига. От ключово значение е да бъде там, където държат на него заради способностите му. Познавам Лукас от години. Винаги се е представял добре, когато се е чувствал добре в отбора си и е имал игрови ритъм. Той все още има онази динамика, която имаше като млад. Ако играе редовно. За тази цел му е нужна определена кондиция. А в последните месеци я нямаше.

- И сега? - Казах на Лукас да говори с Арсен Венгер. Не трябва да оставя нещата така. Трябва да знае дали треньорът планира с него? Ако ще бъде резерва, трябва да си помисли какво иска. Аз искам той да изиграе 30-40 мача. Някои може и да са като резерва. Ако има ритъм, Подолски може да прави невероятни неща по терена. Но трябва да играе. Защото 2 г. без игрова практика няма да са добра основа да е част от отбора на Евро 2016.

- Конкуренцията по левия фланг на атаката поначало е голяма. Един Марко Ройс даже не бе на световното. - Ройс е важен играч, който има страхотни способности в офанзивен план. Но тук е Андре Шюрле, който беше много ценен по време на световното. Когато го пусках, винаги беше опасен. Асистенциите и головете му говорят за него.

- Как си представяте играта на Бундестима за в бъдеще? - Първо, надявам се, че в следващите месеци ще минем без контузии. Те бяха проблем напоследък. Иначе има три въпроса, които стоят на дневен ред за нас след световното. Трябва да градим по-добре играта от задни позиции. Когато нещата не ни се получават и съперникът ни натисне дълбоко в нашата половина, често чистехме напред без никакъв план. Това обаче не е нашата игра. Защото след Мондиал 2010 се превърнахме в отбор, който разчита много на притежанието на топката и е доминиращ.

- Това обаче не е минус. - Много ясно, това е нещо добро. Но често след като печелехме топката, не действахме достатъчно бързо. Освен това от време на време трябва да пускаме топката и в дълбочина, а не само на крак. Иначе третото е играта ни в последната третина. Не става дума само за успеваемостта при головите ни положения, макар че и това е част от играта. Става дума най-вече за последния пас, който често не е достатъчно добър. Или е 2 метра по-дълъг, или е 2 метра по-къс. Или пък движението на този, който трябва да го получи, не е оптимално. В тази насока трябва да работим за повече качество. Защото понякога имаш само 1-2 положения на мач и трябва да си в състояние да ги използваш.

- Имате ли модел за действие? - Да. Испания в момента се справя много добре. Също така и Барселона. 2-3 паса, последният е съвсем точен, след това извеждащ пас и гол. Това и ние го можем, но напоследък имаше ситуации, за които си мислех, че голът пада. Но последният пас попадаше у съперника. Това не трябва да го позволяваме.

- Кажете за финал какво очаквате от новия сезон в Бундеслигата? - На всички ни се иска интригата да не е само в дъното на класирането, но и на върха. В крайна сметка обаче това не влияе на плановете ми. Не се ориентирам по клубовете, а по формата на играчите. По игровото им време и по важността на ролите, които поемат. Неутрален съм по отношение на лидера, без значение дали става дума за Волфсбург, Байерн или Борусия. Същото е и по отношение на схемите, в които играят. Единственото важно е да са правилните за нас хора...

Ларс Гартеншлегер, вестник "Велт" Превод на вестник "7 дни спорт"