Посрещането в Троян просълзи очите ми повече, отколкото когато стоях на почетната стълбичка и получавах олимпийския си медал, каза пред журналисти Лора Христова.

„Честно казано, това посрещане просълзи очите ми повече, отколкото когато стоях на почетната стълбичка и получавах олимпийския си медал. Почувствах още по-силна гордост и огромна благодарност към всички съграждани, които ме подкрепят през всичките тези години“. Това каза пред журналисти бронзовата медалистка от Игрите в Милано – Кортина Лора Христова, която бе тържествено посрещната със специална церемония в родния си град.

свързани статии

Биатлонистката разказа, че е силно развълнувана от топлото отношение на хората в Троян. „Все още не съм имала възможност да се срещна с всички деца или да отида на тренировка в местния клуб, защото се прибрах едва вчера. Но определено усетих цялата подкрепа и топлина от моите съграждани тази вечер“, каза Христова.

Тя подчерта, че посрещането ще остане завинаги в сърцето ѝ. „Наистина много се развълнувах, особено когато излязох да говоря и видях всички троянци на трибуните. Изключително съм благодарна“, добави тя.

Олимпийската медалистка отправи и послание към децата, които я очакваха за снимки и автографи след събитието. „Ще им кажа да преследват мечтите си, защото всеки от тях може да постигне големи успехи – дори и повече“, заяви Христова.

Винаги ще помня, че община Троян е стояла зад гърба ни и ни е помагала да се развиваме. Дала ни е възможност да вървим напред и е подкрепяла спорта с каквото може. Това ще остане в съзнанието ми, подчерта тя.

Олимпийската медалистка Лора Христова сподели, че пази ярки спомени от детството си в родния град, които са изиграли важна роля за избора ѝ на спортен път.

„Може би най-яркият ми спомен е как карахме ски на стадиона, когато паднеше много сняг и той се превръщаше в ски писта. Това е един от най-хубавите ми спомени“, разказа тя.

свързани статии

Христова отбеляза, че пътят към високото спортно майсторство често я е отвеждал далеч от дома. „Имаме възможност да се подготвяме на страхотни места, но това означава и да прекарваме повече време далеч от дома“, посочи тя.

По думите ѝ любовта към биатлона е започнала именно в Троян. „Оттук тръгна този пламък в мен и любовта към биатлона. Огромен принос имат треньорите – не само първият ми треньор, а и всички, които са били част от пътя ми“, каза още Христова.

Като своя основна цел занапред тя посочи здравето и мотивацията. „Най-вече здраве. Мотивацията я имам – и преди я имах, но сега е още по-силна“, допълни тя.

Спортистката отбеляза, че Италия вече заема специално място в сърцето ѝ. „Тренирали сме там дълго време, имали сме лагери и винаги ми е харесвало, но сега вече е още по-специално“, каза тя.

В редките си свободни моменти Христова предпочита да прекарва време с близки и приятели или да се отдава на по-спокойни занимания. „Когато съм вкъщи, обичам да готвя и да излизам с приятели. Когато съм по лагери в чужбина – да чета, да гледам филми и да се разхождам“, сподели тя.

На въпрос до къде стигат мечтите ѝ тя посочи – „До сребро и злато!“.