Жозе Мауриньо бе красноречив през май. „Другите клубове ще се подсилят. Има първенства, в които можеш просто да запазиш състава си, за да задържиш титлата. В Англия не е така. Трябва да вдигнеш нивото. В този си вид, според мен, Челси няма да е достатъчно силен догодина“, каза португалецът. След две кротки и спокойни кампании, откакто се завърна на „Стамфорд Бридж“, изглеждаше, че Специалния отново демонстрира характера си. Дали не започваше рано-рано да агитира Роман Абрамович и ръководството да му осигурят средства за трансфери?

Дори и да е било така, видимо никой не му обърна сериозно внимание. Защото дотук сините замениха остарелия Дидие Дрогба с Радамел Фалкао, който често има проблеми с физическото си състояние. А Асмир Бегович е новият резервен вратар вместо Петър Чех, преминал в Арсенал. Джон Стоунс също може да дойде, но 21-годишният централен бранител на Евертън едва ли ще е титуляр. Въпреки това Мауриньо е видимо спокоен, чак доволен. Успя да заблуди всички, които мислеха, че е от хората, които никога не си държат езика зад зъбите, когато някои решения са против тях.

Няма спор, че тъмните конспирации и мрачни сценарии продължават да владеят съзнанието му, но те са насочени към сили извън клуба. А вътре в него той често изказва мнение, което никой не чува или не желае да отрази. И му се налага да преглътне обидата и да продължи напред. Наскоро бе запитан за активността на пазара на конкурентите от Манчестър. Португалецът просто сви рамене, сякаш искаше да каже: „Ако всичко ще зависи от мен и моите мениджърски способности, нека е така“.

Дали самият той осъзнава колко вярно и вероятно е това? Защото ако Челси е шампион и през май 2016 г., това ще е най-великото постижение в кариерата му. Никой тим не е дублирал златните си медали в предните шест сезона, макар някои да твърдят, че Висшата лига е станала твърде предвидима. Карло Анчелоти, Роберто Манчини и Дейвид Мойс загубиха работите си заради неумението да заведат отборите си пак до върха, а Мануел Пелегрини се размина на косъм с уволнение преди няколко месеца. Всъщност единствените двама, които са защитавали отличия в ерата на Премиършип, са сър Алекс Фъргюсън и …Жозе Мауриньо.

В настоящето Манчестър Юнайтед осъществи четири солидни сделки и със сигурност ще направи поне още една или две, а Сити похарчи близо 50 млн. паунда за Рахийм Стърлинг. Към него можем да добавим и Фабиан Делф, който е съвсем приличен халф. Двамата не бяха взети просто за да се попълни бройката с англичани за Шампионската лига. Те са способни да вдигнат нивото на небесносините.

Стърлинг бе страхотен с партньори като Луис Суарес и Даниел Стъридж, защо да не изпъкне и сега, когато до него ще са Серхио Агуеро и Давид Силва. А Делф ще внесе динамика в средата на терена, няма съмнение. Видимо Пелегрини и Луис ван Гаал са наострили зъби да осъществят преврат, докато Челси не се вслуша в съветите на собствения си наставник. Ако се замислим, и Арсенал се справя по-добре – привлече феноменален вратар в лицето на Чех (за крайно неудоволствие на Специалния), а с още един нападател ще изглежда застрашително.

Не че нямаше спекулации. На „Стамфорд Бридж“ бяха пращани Пол Погба, Гарет Бейл, Рафаел Варан. Но първият би напуснал Ювентус само в посока Барселона, а другите двама твърдо остават в Реал Мадрид. Не че Абрамович няма възможност да осигури средства на Мауриньо, но руснакът предпочита да се концентрира върху ремонта на стадиона, който ще глътне огромна сума.

Жозе няма какво да направи, освен да приеме ролята на аутсайдер и да гледа завистливо как конкурентите му харчат щедро. И да изисква от Джон Тери и Сеск Фабрегас да са „още по-добри“. Посланието е ясно – всичко зависи от умението на португалеца да мотивира. Ако мисията му е успешна, бъдете сигурни, че никога повече няма да го видите да скромничи. Не, че ще има и причина, разбира се.

Дейв КИД, Mirror