Моуриньо е член на култ. Култът на Жозе. Основното убеждение в този култ, който има само един член, е, че Жозе е гений, ясновидец, човек, който твори безпогрешни тактически планове.
Естествено, той е най-великият треньор в историята на футбола. Можете да го наречете божествен комплекс.
Челси обаче не се представя на същото ниво. Повечето треньори биха признали, че са допуснали някои лоши решения, като поемат мъничко отговорност. Но не и някой, който е перфектен.
В края на краищата, ако самият ти си богопомазан, тогава трябва да се търсят други причини за провала - може би момчетата, които събират топките, или реферите, анти-Челси, спецовете или сенчестите сили, подкрепящи Барселона, които Моуриньо заподозря, докато бе начело на Реал Мадрид. След известно време обаче всички тези оправдания останаха голословни.
Когато губиш девети мач от общо 16, при наличието на такъв скъпоструващ състав от звездни играчи и ултрамодерни тренировъчни съоръжения, плюс куп предимства, за които другите треньори могат само да мечтаят, накъде си тръгнал?
Да, можеш пак да изригнеш срещу момчетата, които носят топките, както Моуриньо направи в понеделник срещу Лестър, но дори тогава се усещаше, че не го прави от сърце. Моуриньо определено смени курса и навлезе в още по-смахната и опасна територия.
Предвид на лошите резултати и факта, че Моу е перфектен, в такъв случай причината би могла да бъде... играчите. Те просто не са следвали неговия (безпогрешен) тактически план. Самият той заявява скромно: "Едно от най-добрите ми качества е да чета играта, затова се усещам като човек, чиято работа са предали." Португалецът отиде още по-далеч, настоявайки, че играчите му са калпави.
Но интересно как същите тези футболисти миналата година спечелиха титлата във Висшата лига, Жозе? О, така е, защото аз ги издигнах до чудотворни, неподозирани от самите тях висини. Така че лошото представяне тази година, като махнем факта, че разстройвах играчите и дестабилизирах клуба с отношението си към медицинския персонал, всъщност разкрива колко брилянтен съм. "През миналия сезон аз свърших феноменална работа, като ги издигнах на ниво, по-високо от тяхното собствено."
Моуриньо дори подметна, че на играчите им липсва скромност, което е вероятната причина неговите свръхестествени сили да не действат повече.
Това е друг пример за божествения комплекс, който загатва, че другите са арогантни и налудничави, а той - никога. Няма нищо лошо в самоувереността. Ако тя не е свързана с много дълбоко унижение, ти не си вземаш поука. Когато нещата се сгафят, тогава излизаш с още по-претенциозни извинения. Дори ставаш още по-убедителен в своите специални способности.
Във футбола божественият комплекс невинаги е пагубен. За късо време той може да бъде мотивация, както Моуриньо е демонстрирал. Но в по-далечна перспектива тази система за убеждение е твърде тесногръда, твърде детинска, твърде фокусирана върху образа, който всяка сутрин виждаш в огледалото. Всичко опира до култа към Жозе.
Матю Сайед, в. "Таймс" "Превод на вестник "7 дни спорт"