Всеки професионален футболист е жертвал не едно и две неща, за да стигне до топ ниво като английската Висша лига или някое друго от водещите първенства. Изпитанията по пътя са неизбежни, но играчите от Премиър лийг и от останалите топ лиги са ги преодолели, за да бъдат там, където са днес. 

Всеки е имал своите пречки и трудности, но малко са тези, на които мечтата е била напълно отнета и противно на всички очаквания, те са се преборили за втори шанс. Затова историята на Сам Хътчинсън заслужава специално внимание. Английският футболист е считан за голям талант от школата на Челси, където постъпва още 9-годишен.

През 2007 г. мениджърът на "сините" Жозе Моуриньо вече следи внимателно младока, който е впечатляващ централен защитник и даже е определян като естествения наследник на легендата Джон Тери. В онзи момент Челси е най-добрият отбор в Англия, а Тери е неговият символ - юноша на клуба, лидер и капитан.

Разбира се, малцина са играчите, които достигат от академията до първия отбор, където конкуренцията е убийствена. Просто в ранните години от ерата си на собственик, Роман Абрамович не жали финанси за селекция.

Хътчинсън обаче е достатъчно талантлив, за да пробие и прави дебюта си през май 2007 г. срещу Евертън. Три месеца по-късно подписва нов 4-годишен договор с родния си клуб, но тогава идва разтърсващата новина.

Бранителят изиграва само още три мача от този свой договор и в единия от тях даже записва асистенция при гол на Франк Лампард за разгрома със 7:0 срещу Стоук Сити. Но това е слаба утеха пред страшната диагноза - хронична контузия в коляното. 

Оказва се, че юношеският национал на Англия е развил хондрален дефект на дясното коляно. Обичайна причина за хондралните дефекти е получен тежък удар в областта и резултатът е дупка в хрущяла.

Моуриньо е уволнен през септември 2007 г., но всеки от следващите мениджъри на Челси не иска да се откаже от Сам Хътчинсън и търпеливо го чака да се възстанови. Карло Анчелоти дори взима таланта на предсезонната подготовка в Щатите, макар че и там Хътчинсън прекарва времето си предимно в лечение.

На "Стамфорд Бридж" осъзнават с какъв талант разполагат, но когато здравословното му състояние просто не позволява той да се състезава, сякаш нищо не може да се направи. През август 2010-а Хътчинсън обявява отказването си от футбола едва на 21 г. Играчът решава да остане и да работи в академията на клуба, докато завърши висшето си образование по спортни науки.

Сред хората, които оказват подкрепа на Хъч в тежкия момент, са Карло Анчелоти и Джон Тери.  "Сам ще бъде топ класа, с каквото и да се захване във футбола, той просто го има вътре в себе си", сигурен е капитанът.

Такова развитие на обстоятелствата няма как да не окаже влияние върху психиката и Сам Хътчинсън взима мерки навреме, като доброволно постъпва в клиника за душевно здраве, докато опитва да намери ново начало за себе си.

"По онова време не беше голямо решение да се откажа, защото вече мразех футбола", признава Хъч по-късно.  "Просто исках болката да спре и да сложа край на всичко. Не исках да се връщам, не исках да играя и за Челси, защото обвинявах тях - макар че вината не беше тяхна и това просто се случи".

свързани статии

Кой би могъл да предположи, че защитникът ще се завърне на терена по-малко от година и половина по-късно? И то не другаде, а отново в Челси? 16 месеца са необходими на Сам Хътчинсън, за да убеди лекарите, че е възстановен и заслужава нов шанс на терена. Подобрението в коляното му е достатъчно, за да може футболистът да получи зелена светлина от докторите и да се пробва още веднъж в големия футбол.

Тогава подкрепящият го Карло Анчелоти вече си е заминал и на "Стамфорд Бридж" е пристигнал нов мениджър - Андре Вияш-Боаш. Хътчинсън обаче няма особени проблеми да печели мениджърите на своя страна, прави го и с португалеца, а после и с Ди Матео.

29 април 2012-та е денят, който младокът е чакал толкова много време. Челси посреща КПР у дома и 9 минути преди края, Роберти Ди Матео решава да пусне резервата с №27 редом до идола Джон Тери.

Така повторният дебют на Хътчинсън става факт. Челси печели мача с 6:1, а след влизането на Хъч впечатление прави почти бащинското отношение на Тери към него.

Капитанът го прегръща топло след влизането му и постоянно комуникира с него из терена. Мечтаното завръщане е осъществено, а историята на доскоро отписвания Хътчинсън може да развълнува всеки футболен фен, независимо от отношението му към Челси.

Уви, още там романтичната история завършва и Хъч не записва повече мачове със синия екип. Първоначално отива под наем в Нотингам Форест, после и в нидерландския Витес.

На Сам Хътчинсън продължава да му е трудно, защото проблемите с контузии не са изцяло зад гърба му. Въпреки това, той успява да си издейства трансфер в Шефилд Уензди през 2014 г. след успешен период под наем на "Хилзбъро".

Тъкмо в Шефилд е и най-успешният период на играча, продължил шест години и включващ общо над 100 изиграни мача. Хъч успява да запише 20 или повече двубоя на сезон през повечето си време във втородивизионния тим и развива играта си, за да се преквалифицира в дефанзивен халф.

Освободен е набързо чрез SMS съобщение през 2020 г., но след период в Кипър се връща спешно на "Хилзбъро" и опитва да предотврати изпадането в трета дивизия.

Вече обаче е твърде късно, защото Шефилд Уензди е обречен и завършва на дъното. Дори в този момент Сам Хътчинсън не предава клуба и се съгласява да остане в Първа лига, където помага за достигането до плейофи за завръщане в Чемпиъншип.

И до днес обаче Шефилд си стои в трета дивизия, докато Хътчинсън е на поредния си кръстопът. Неговият договор ще изтече на 30 юни и той ще стане свободен агент, а бъдещето му във футбола е под въпрос.

Вече на 32 г., Сам може и да си вземе сбогом с футболната кариера за един последен път - но със сигурност ще си тръгне като победител. Защото някак надмогна собственото си тяло и стигна много по-далеч, отколкото всички очакваха след отчайващата му травма преди повече от десетилетие.

Материал на webcafe.bg