За девети път от 16-годишното управление на Роман Абрамович, Челси отново назначиха нов мениджър. Ако броим и временните назначения на треньори, сините от Лондон са имали 14 различни старши треньора на кормилото като 2 от тях са били 2 пъти.

На пръв поглед, това лято не е нищо ново за Челси и феновете им, които са свикнали с политиката на честата смяна на мениджъри, която се прилага на Стамфорд Бридж. Обаче, тази година и това назначение не приличат на предходните по никакъв начин.

Всички предходни треньори на отбора винаги са пристигали с автобиография пълна с успехи и стабилна репутация. Всичко започна с Жозе Моуриньо през 2004, който тъкмо беше вдигнал трофея от Шампионската лига с Порто и беше най-търсеният треньор във футбола. След това дойде Сколари, който беше покорил световния връх с Бразилия.

Карло Анчелоти беше следващият като пристигна в Челси през Юни 2009 след 8 сезона с италианския гранд Милан, през които спечели 2 Шампионски лиги. Дори Андре Вилаш-Боаш, считан за един от най-перспективните мениджъри пристигна на Стамфорд Бридж след рекорден сезон с Порто.

Роберто ди Матео – най-неопитният сред тях, получи управлението на отбора след като докара първи трофей от Шампионската лига преди Моуриньо да се завърне за втори път.

В последствие, Антонио Конте, който води успешно Ювентус и националния отбор на италия с успех, последва своя колега, преди италианецът Маурисио Сарри да поеме отбора преди 12 месеца след впечатляващото представяне на неговия Наполи.

Каквото и да е представянето на всеки мениджър по време на престоя в Челси, всички те - с изключение на Ди Матео - пристигат с богат опит в управлението на най-добрите отбори. Казано по този начин: Абрамович си „пада“ по определени типове.

След като първо, Дерби Каунти – отборът от Чемпиъншип, който е воден от Лампард, разреши на 41-годишния си мениджър да води преговори с Челси беше почти ясно, че до сделка ще се стигне. И преди няколко седмици, тя беше факт и официално беше обявено, че Лампард е новия треньор на Челси и се превърна в първия треньор на клуба, който идва без сериозни успехи зад гърба си.

Но освен Моуриньо по време на втория си престой, никой от предишните мениджъри няма да получи толкова доверие от вярващите в Челси, колкото Лампард, който през 13-годишната си кариера стана рекордьор в клуба и движещата сила по време на най-успешната ера в тяхната история.

Но да не забравяме, че да бъдеш футболист от световна класа не означава, че лесно ще успееш в мениджърската си кариера. Макар и да не отричаме, че Франки започна кариерата си ударно като успя да докара отбора си Дарби до бараж за влизане във Висшата лига, а сега в предсезонната подготовка отборът му дори победи Барселона.

Подобни назначения през последните години се оказаха доста печеливши за много отбори като най-известните примери са Гуардиола и Зидан. Но трябва да се има предвид, че Лампард идва в момент, в който атмосферата в клуба е доста нажежена. 

Бившият английски полузащитник ще поеме отбора без Еден Азар, който не само бе най-добрият играч на Челси през последните няколко сезона, но и на моменти буквално влачеше целия отбор на гърба си. За да стане ситуацията още по-сложна, макар че Челси получи 100 милиона евро от Реал Мадрид за белгийската звезда, Лампард няма да може да използва тези средства за да подсили редиците си поради двугодишната трансферна забрана наложена над Челси.

За клуб, който изглежда работи в състояние на вечна нестабилност, този предсезонен период има потенциала да срути Челси, ако не се подходи правилно. Може ли Лампард да се справи с отговорността в такава среда? Дали при предприемането на този нестандартен ход, Челси могат да предприемат и друг необичаен ход и да се отклонят от стандартните си краткосрочни очаквания и да дадат картбланш на своя нов мениджър?

Челси вече поеха риск, като оставиха Азар да напусне това лято знаейки, че няма как да се закупи заместник и изглежда, че са готови отново да завъртят колелото на късмета с назначаването на новия мениджър.

Като при всички игри на късмета, така и в този случай, когато се рискува никога няма гаранции, но рискът не е нещо непознато за Челси и те по-скоро трябва да погледнат дългосрочно към назначението на Лампард и да дадат повече време на своя легендарен играч за да се развие в клуба.

Въпреки това, добре е да споменем, че в Челси липсва търпение и дългосрочна подкрепа, откакто Абрамович започна да инвестира милиардите си в тима от Висшата лига. Незабавният успех винаги е бил задължителен, често независимо от ситуацията и през по-голямата част от последните 16 години този метод на работа дава резултати - нито един английски клуб не е спечелил повече трофеи от 2003 година насам.

Но пейзажът се промени значително. Сега Челси е част от преследващата група отбори, които се опитват да затворят голямата преднина на Манчестър Сити и Ливърпул. Отделно, те вече не се възприемат като клуб-дестинация за най-добрите футболисти и нямат финансова възможност да надвият конкурентите си.

Ако този сезон не се превърне в пълен хаос, Лампард трябва да получи картбланш през тази година – за да може да наложи идеите си и да интегрира най-добрите таланти на Челси. Дори ако отборът не влезе в топ 4 и се затруднява в различните турнири, хората на Стамфорд Бридж трябва да приложат търпение и да предоставят на Лампард единствения ресурс, която предишните мениджъри рядко са получавали - време.